На фокус Нови Пазар

Сред останките от османската епоха, които могат да се видят в Нови пазар са крепостта и хамамът Иса Бег, други два ярки примера. Построени през втората половина на XV век, тези две сгради са дело на Иса Бег, генерал от османската армия. Той избира покрайнините на река Рашка, за да построи триъгълна крепост, обградена от бастиони и я прави свой административен и управленчески център. Освен това той дарява на града градски хамам с отделни бани за мъже и жени, всички богато украсени с мрамор. В наши дни хамамът, който не е добре запазен през годините, разполага с бар / кафене, където е възможно да се пие по една чаша в средата на куполите от това, което е запазено, важно място за среща в града навремето.
Последният елемент, който трябва да се спомене при посещението в Нови пазар, е Музеят Рас, културна институция, която отваря врати през 1953г. и която чрез богата изложба проследява историята на региона Рашка и неговата основополагаща роля през Средновековието в създаването на Сърбия, такава, каквато я познаваме днес. Етнологичният отдел на музея ви позволява да видите занаятите на времето и многобройните влияния, които османците успяват да внесат в ежедневието.

Посещението на град Нови пазар е пътешествие назад във времето на Османска Сърбия.

Богатството на Нови пазар и неговия регион обаче се намира извън границите на града.
Около Нови Пазар, в рамките на 20 километрa, се намират не по-малко от 4 обекта, вписани заедно в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, като църквата на светите апостоли Петър и Павел (ІХ век) , крепостта Стари Рас (IX в.), манастира Джурджеви ступови (12 век) и манастира Сопочани (13 век).
Църквата на светите апостоли Петър и Павел е една от най-старите в Сърбия, която може да бъде посетена такава, каквато е днес. Най-старите стенописи, които все още се виждат в църквата, датират от 10-ти век, другите са от по-късен период между 11-ти и 19-ти век от най-новата реставрация. Прилежащото гробище също си струва да се посети, за да се видят надгробни паметници, датиращи от времето на построяването на църквата и които са сравнително редки на други места в страната.
Макар и трудно достъпна, крепостта Стари Рас е запазила своите линии на външни укрепления и разположението на отбранителните си кули. Някои сгради, запазени в състояние на създаване, свидетелстват за политическото, административното и културното значение, което градът би могъл да играе по времето на своя апогей. Естествено защитен от нежните склонове на хълма, на който се намира, крепостта Стари Рас предлага забележителна гледка към района на Нови пазар, който по онова време е бил използван, за да може да вижда врага отдалеч.
Манастирът на Джурджеви ступови е основан през втората половина на XII век от обединителя Стефан I-ви Неманичи. Много скоро, със съседния манастир Сопочани, стават места за поклонение и важна религиозна администрация, поради близостта си до столицата. Но пристигането на османците и различните войни през вековете, които следват, силно увреждат манастира на Джурджеви ступови. Първа реставрационна кампания е предприета между 1960г. и 1982г., а другите по-основни от 2001г. Включването на манастира в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1979г. значително помага за спасяването на тази скъпоценност, която тогава e била в опасност.

Църквата на светите апостоли Петър и Павел е една от най-старите в Сърбия.

Манастирът Сопочани е основан през втората половина на XIII век от цар Урош I-ви Неманичи, който тогава искал да го превърне в свой мавзолей. Много бързо вътрешните стени на манастирите били украсени със стенописи, които, макар че са претърпели разрушения, са сред най-красивите в средновековното сръбско изкуство. В края на 17 век османците завладяват манастира и го изгарят. Сградата е изоставена повече от 200 години, преди да се предприемат реставрационни дейности за спасяването на манастира и възстановяването му до предишния му блясък. Оттогава той се присъединява към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Идването в Нови пазар означава да се впуснете в Сърбия, повлияна от турските навици и привички, където все пак има най-голямата концентрация на обекти ЮНЕСКО, които отдават почит на богатствата на сръбското православие.