Археологическият обект Лепенски вир е разположен на южния бряг на река Дунав
По този начин, много преди заселването на номадския народ при сърбите през VII в. Сл. Хр., друг народ окупира сегашната територия на Сърбия и оставя след себе си някои от най-посещаваните обекти в страната, не само за чуждестранните посетители, но и за самите сърби. Чрез тази нова тематична статия ще посетим в хронологичен ред от най-старите до най-новите, петте сръбски археологически обекти, които заслужават пътуване до Сърбия за любителите на историята и археологията. Археологическият обект Лепенски вир е разположен на южния бряг на река Дунав, в националния парк Джердап, само на няколко километра от град Долни Милановац. Обектът е дал името си на едноименна култура, която се е развивала главно около Дунав (на сръбския и румънския бряг) и при вливането на последния в река Тимок. Обектът датира от мезолита, епоха между палеолита и неолита, т.е. между 7000г. пр.н.е. и 4800г. пр.н.е. в случая с Лепенски вир. Първата човешка окупация на Лепенски вир е от 7000г. пр.н.е., време, когато климатът става малко по-благоприятен и затова благоприятства заселването извън пещерните жилища. Археологически разкопки на обекта, извършени между 1965 и 1971г., разкриват повече от 136 сгради и олтари, но и множество предмети като костни и каменни инструменти, скулптури, направени от намерени камъчета от пясъчник близо до реката. Тези скулптури представяли или геометрични, или антропоморфни форми, какъвто е случаят със скулптурата, известна като "Бог риба", с височина 0,7м и датираща от 5000г. пр.н.е., върхът на културата на Лепенски вир.
Археологическият обект на Феликс Ромулиана в Гъмзиград, може би най-известният археологически обект в Сърбия, вписан в световно наследство на ЮНЕСКО от 2007г.
В наши дни е възможно да посетите обекта, разпознаващ се по бялата метална конструкция, която покрива и предпазва пораженията от атмосферните влияния. Музеографията, особено модерна и успешна, ни позволява да си представим външния вид на обекта в момента на неговото използване. Таблетите и други модерни технологии ви позволяват да научите повече за историята на мястото, културата, изследванията, но и за останките и обектите, открити на място, за да видите повече „от малко земя и камъни“, aрхеологическият обект Виминациум в близост до град Костолац несъмнено е този, който се радва на най-голямата и скорошна известност, поради непрекъснатите проучвания и откритията, направени от археолозите. Първоначално мястото е построено през I в. Сл. Хр. като военен лагер за настаняване на VII Благороден Клавдиен легион. Както се наблюдава на други места в Римската империя, близостта на легионерски лагер е благодат за търговията и следователно за развитието на града. По този начин Виминациум процъфтява отвъд военния лагер и археологическите проучвания позволяват да излязат на бял свят останки от храмове, улици, площади, амфитеатър, дворец, хиподруми, акведукти, термални бани, но също и некрополи, всички на площ от над 450 хектара. Виминациум имал честта да получи няколко императора през своята история, започвайки от Траян, който е основната му по време на войната срещу даките през 110-те г. В края на III век император Диоклециан направил от Виминациум, столица на провинция Горна Мизия. В следващите години императорите избрали Виминациум за място на официални срещи.Именно през 440-те години и хунската инвазия в Източна Европа, Виминациум е разрушен, а след това изоставен, преди да бъде използван през византийския период. Ако археологическите проучвания на обекта са започнали през 70-те години, то за десет години мястото разкрива най-красивите си съкровища като пълен скелет на мамут, статуя от нефрит от 35 см или дори гладиаторска арена, включително костите на дивите животни. Общо над 700 златни и сребърни предмета са изложени в Националния музей в Белград или в Националния музей в Пожаревац.
Мястото може да бъде посетено днес с помощта на сръбски или англоезичен водач. Предвидете между 2 и 3 часа посещение, като се има предвид обхвата на обекта. Друг основен римски обект в Сърбия е археологическият обект Сирмиум, разположен в съвременния град Сремска Митровица. Макар и по-малко известен и по-малко посещаван от предишния, неговата роля е била много голяма през римския период. Основан през I в. Сл. Хр. и много рано наречен столица на провинция Панония, а след това и на Долна Панония от 103г., Сирмиум придобива своята мощ и значение през периода на Военната тетрархия (293 г. Сл. Хр.). - 324 г. сл. Н. Е.), където империята е разделена между четири императора, за да улесни управлението и отбраната. След това Сирмиум се превръща в имперска столица и там са родени не по-малко от десет бъдещи императори. Също така в Сирмиум, Теодосий Велики е коронясан за император, преди официално да раздели Римската империя на две: Западна Римска империя и Източна Римска империя. Голяма чест да бъдеш имперска римска столица, обаче изглежда много малко в съвременния град Сремска Митровица, в действителност, улиците и съвременните сгради са покрили изцяло римските останки, които са спечелили през 70-те години на миналия век странно предложение от американски археолози, които са поискали да построят нов град за жителите и по този начин да могат да разрушат града и да извършат изследвания. Възможно е обаче да се посети част от императорския дворец на Сирмиум, също покрит с метална конструкция за защита на останките, но по-голямата част от него се намира под самия град, точно както хиподрум, който макар и локализиран чрез методи на откриване, никога не е открит при археологически разкопки.
Други римски останки се виждат и на площад „Житни тръг“, на открито, при все това с информационна табела на френски език, тъй като Сремска Митровица е побратимена с френския град Невер. Археологическият обект на Феликс Ромулиана в Гъмзиград, близо до Зайчар, е може би най-известният археологически обект в Сърбия, тъй като той се радва на статута си като обект вписан в световно наследство на ЮНЕСКО от 2007г. Мястото е тясно свързано с Галер, роден в околностите и велик войник на римската армия, преди да стане Цезар (втори от императора) в рамките на Тетрархията. Именно по това време там, в края на ІІІ и в началото на IV в. сл. хр., той предприема изграждането на дворец на родната си земя. Нарича Ромулиана, в чест на майка му Ромула. Става император от 305г. сл. хр., решава да украси още повече своя укрепен дворец. Разширени, мавзолеи за майка си и за себе си, нищо не е прекалено хубаво, за да стане Феликс Ромулиана инструмент на неговата политическа пропаганда. След смъртта на Галер обаче мястото е бързо изоставено, преди да бъде разграбено и опожарено от хуните в средата на V век. Възстановен за известно време от византийците, укрепеният дворец на Феликс Ромулиана никога не би могъл да си върне предишната слава. Мястото е разкопавано периодично, първо през 1953г., след това от 1957 до 1963г. и накрая през 70-те години на миналия век от известния сръбски археолог Драгослав Срейович. Мястото може да се посети днес минавайки през западната порта, където все още може да видите отбранителните стени във височина. Вътре има останки от двореца, все още стоящи колони, фрагменти от мозайки и императорските мавзолеи. Цялата част може да бъде посетена самостоятелно, като разчитате на информационните табели или на аудио гид (с включен френски език), лукс, който все още е доста рядък в Сърбия. Последният археологически обект, който заслужава да се спомене в Сърбия, е обектът на Каричин град, известен също като Юстиниана Прима. Това е византийски обект, следователно се намира в Източната Римска империя, след Тетрархията и установяването на християнската религия в империята. Мястото е построено при византийския император Юстиниан I около 530г. в умела смесица от класическа римска архитектура и християнска архитектура, като по този начин се вижда, че църквите съществуват съвместно с термални бани, форуми и колонадни улици. Много бързо Юстиниан I създава епископата на Юстиниана Прима и градът се превръща в префектура на Илирик (вместо Солун). Влиянието на Юстиниана Прима се разпростряло и върху Дакия, тъй като дакийската епархия била прикачена към нея. През целия живот на императора всички средства били дадени за доброто развитие на обекта, който е бил оборудван с важна производствена система, занаятчийски квартал, улици, портици, църкви и акропол. Разцветът на Юстиниана Прима обаче продължава много кратко време, тъй като мястото е нападнато, разграбено и опожарено от аварите в първите години на 600-те години. Тогава Солун възвръща значимостта си от минали години. Първите археологически разкопки, извършени в Юстиниана Прима, датират от 1912г., преди да се засилят след Втората световна война и още повече от края на 90-те години в едно съвместно направление от френско-сръбски изследвания. В наши дни мястото може да бъде посетено, много информационни табели са поставени до останките и позволяват да се хвърли светлина върху това място, колкото важно, толкова и ефимерно. За влюбените в историята, или просто любителите, всички периоди и цялото величие и красота на древната сръбска история ви очаква, около скулптурата на „Бог риба“, колона или акропол.
0 Коментари
Добавете вашия коментар!
Вход, Регистрация или оставете директно вашия коментар