Крепост Голубац отворена за посещение

Освен красотата на мястото, историята на самата крепост е завладяваща. Пойтингерова карта, много известен древен картографски документ, сочи местоположението на римска крепост, чиито останки са идентифицирани на мястото на крепостта.
През VI век, по време на варварските нашествия на славяни и авари, мястото е било граничен контролен пункт за Източната Римска империя.
Районът на Голубац се превръща в стратегическо място, за чийто контрол се претендира от сърбите, маджарите и византийците.
Често срещано е да се построи крепост в началото на четиринадесети век, което съвпада с първото споменаване за съществуването на крепост в Голубак, която датира от 1335г., тогава под унгарска власт.

Крепостта Голубац обещава да се превърне в туристическо място, което трябва да се посети.

Сложната политическа организация на времето в региона и многобройните дипломатически съюзи правят така, че крепостта да се върне в Кралство Сърбия от средата на XIV век.
Краят на XIV век е белязан в Сърбия от съкрушителното поражение на Косово Поле, където тогавашният цар Лазар Хребелянович вече не може да сдържа многократните и жестоки набези на османците.
Османското настъпление предвещава крепостта да попадне в техните ръце за първи път в края на XIV век.
Стратегическото местоположение на крепостта Голубац обаче е сцена на чести сблъсъци между Унгарци и Османци, сменяйки често управниците си.
Събитията взимат нов обрат през 1426г. и подписването на пакта Тата, който назначава наследник на тогавашния сръбски крал Стефан Лазаревич в замяна на отцепване на земите след смъртта му. Смъртта на Стефан Лазаревич настъпва през 1427г., унгарците, подписали парка, се опитват да го приложат.
Управникът на местната власт в Голубац също иска финансова компенсация от унгарската корона, която му е отказана. Тогава той обещава вярност към османците и един паша официално се заселва в Голубац.
Следва дълга поредица от битки за контрол над региона, въпреки все още присъстващото османско владичество, макар и прекъсвано от кратки завоевания. Едва през 1867г. на Голубац, както и на няколко други региони, е върнато автономното княжество Сърбия.
Оттогава човешката намеса силно поврежда облика на крепостта, включително изграждането на хидроелектрически язовир, който предизвика издигането на водите на Дунав, които в следствие на това наводняват най-ниската част от конструкцията на крепостта. 

Комплексът е изграден от вграден камък.

От гледна точка на архитектурата, крепостта има три големи заграждения: горна, задна и издадена напред заобиколена от 10 кули (с височина между 20м и 25м) и 2 решетки. Канавките в предната част на стените осигуряват допълнителна защита.
Дунав и естествената скална шпора, върху която е създадена крепостта допълват отбранителните елементи.
Комплексът е изграден от вграден камък.
С отварянето на крепостта за посетители, е възможно посещението на комплекса по четири възможни маршрута, класифицирани според трудността.
 
      - зелена зона: 3 кули + дворец, 600 динара, лесно.
      - синя зона: 4 кули + дворец, 800 динара, среден
      - червена зона: 6 кули + дворец, 1000 динара, трудно
    - черна зона: 8 кули + дворец, 1200 динара, много трудно
      Възможно е да се посети и туристическият информационен център, който включва малка изложба за мястото с открити артефакти при археологически разкопки, извършени по време на възстановяване на района.
      Бар и ресторант на място ви позволяват да си направите почивка, за да се насладите напълно на престоя си в Голубац.