Уикенд в Истанбул

След това кратко отклонение продължаваме по основната улица Истиклял, за да се насочим към един от Символите на града, кулата Галата (Galata Kulesi). Изградена на един от хълмовете в района Галата, през XIV и XV век е служила като наблюдателна кула, наричана още Кулата на Христос от генуезците и Голямата кула от византийците, разположена на Северния бряг на залива Златния рог. Изградена от камък през 1348 г., по време на експанзията на Геноа в Константинопол с височина от 66.90 м, на 9 етажа,  дълго време е била най-високата постройка в града. Измерена отвън кулата е с диаметър 16.45 м, а от вътре – 8.95, стените са доста дебели – 3.75 м. Била е част от военното укрепление, заобикалящо цитадела. Самата кула на два пъти става жертва на пожар – през 1794 г. и 1831 г., след което е реставрирана. От върха на кулата през 1818 г., френският художник на панорамни пейзажи, Пиер Превост (Pierre Prévost), създава своята „Панорама на Константинопол“. Последният етаж предлага тераса, на която може да излезете и да се полюбувате на невероятната гледка. В случай, че желаете да си починете, може да изпиете едно турско кафе именно на последния етаж, което сигурни сме е и място за много романтични срещи, тъй като цялата атмосфера е магична.

Време е да преминем моста Галата и да се отправим по виещите се тесни улични към следващата ни цел, Султан Ахмед джамия (Sultanahmet Cami;Синята Джамия) и Айя София (Hagia Sophia). Минавайки по моста ще видите безброй рибари от малки момченца до възрастни хора, хвърлили своите въдици, чакащи да клъвне риба, непрестанно преминаващи кораби. Точно под моста пък са разположени кокетни ресторантчета, където викачи ви приканват да седнете именно при тях и да похапнете сладко. И така вървейки по малките улички, следвайки указателните табели ще се озовете сред прекрасна градина от едната страна, на която се намира Света София, днес придобила статут на музей. От построяването ѝ до 1453 г. Света София e  била православен храм. С изключение в периода 1204 г. до 1261 г., когато е била Католическа катедрала, църквата е седалище на Константинополската патриаршия. След 29 май 1453 г.  Света София става джамия за няколко века. След четири години на реставрация е отворена като музей на 1 февруари 1935 г. .
Всъщност името ѝ идва не от мъченица Света София, а от Светата премъдрост Божия. Построена на мястото на езически храм през 360 г., църквата е разрушавана два пъти  при обществени безредици, като съвременната сграда е построена в периода 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на известните по онова време теоритици в архитектурата и математиката - Исидор от Милет и Антимий от Трал. За строежа ѝ са използвани ценни материали от територията на цялата империя. Вътрешността на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са пренесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Света София е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо. Основният план на сградата е във формата на правоъгълник приблизително 70 м широк и 75 м дълъг. От фигуралните мозайки, които някога са красяли нефа на Света София, се е запазила малка част. Най-голямата и най-красивата от тях е оцеляла в конхата на апсидата и на нея са изобразени Девата с Младенеца. В източната част може да се види мозайка, изобразяваща архангел Гавраил, както и тази на архангел Михаил. И двете мозайки датират от последните години на IX век. Другите мозайки върху тавана на вътрешния нартекс датират от епохата на Юстиниян.

Най-древният и най-голям покрит пазар в светa, Капалъ Чарши

Света София играе важна роля в развитието на архитектурата. Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и неговите ученици, следват основния архитектурен план на Света София - Сюлейман джамия, Шехзаде джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия). След обявяването на Света София за музей доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. Така посетителите ѝ могат да видят култовите сгради на две от основните религии в света вплетени в едно.
Жените задължително да предвидят кърпа, с която да покрият косата си, както пола или панталон покриващ коленете.
Идва ред и за последното посещение за деня, джамията Султан Ахмед, или по-известна като Синята Джамия. Тя се намира в непосредствена близост до Света София. Там особеността е предварително да проверите часовете за молитва, тъй като в противен случай няма да ви пуснат на посещение. Отново носете кърпа на главата (за жените).
Джамията Султан Ахмед се смята за един от шедьоврите не само на Турция, но и на целия ислямски свят. Тя е заобиколена от много паметници от различни периоди от историята на Истанбул, красивият и силует се вижда от морето и е важна част от  градския пейзаж. Изградена с шест минарета, главният вход на джамията е разположен от страната на древния римски хиподрум, има основна сграда, външен и вътрешен двор. Името ѝ Синята Джамия, идва от характерните плочки със синя украса, с които са облицовани стените отвътре. Изграждането ѝ продължава от 1609 г. до 1616 г., по време на управлението на Ахмед I. Комплексът на джамията, наречен кюлие (Külliye), включва гробница на султан Ахемд I, болница, столова за бедните, училища. Синята джамия е последната изградена в класическия период на този тип строителство. Нейният архитект, Седефкар Мехмед Ага (Sedefkâr Mehmed Ağa) пресъздава идеите на прочутия си учител Синан (Sinan), като се стреми да го надмине в размерите, величието и красотата. Интериорът на джамията е с ръчно направени керамични плочки. Те са произведени в Изник (древния град Никея). Украсени са с 50 различни изображения на лалета. Повече от 200 прозорци от цветно стъкло създават усещане за простор. Най-важният елемент в джамията е михрабът (полу ниша в стената, която указва посоката, в която се намира свещеният камък Кааба в Мека), е реализиран от фино обработен мрамор. В дясно е минбарът, мястото, където застава имамът по време на молитва в петък по обяд и в празничните дни. Джамията е така проектирана, че дори когато е препълнена, всеки може да види и чуе имама.

Следващия ден ще посветим на двореца Долмабахче, Желязната църква и ще завършим с небезизвестната Капалъ Чарши.

Дворецът Долмабахче е синтез от много европейски архитектурни стилове, изграден от Карабет Балиан, главният архитект по времето на султан Абдюлмаджид, между 1843 г. и 1856 г. Османските султани са имали много дворци и вили, Топкапъ сарай е бил официалната им резиденция, но след построяването на Долмабахче няма по-пищен и скъп дворец от него. Този триетажен дворец, построен в симетричен план, разполага с 285 стаи и 43 зали. За да бъде разположен точно на това място на морския бряг е бил сринат до основи намиращия се дворец Бешикташ. Шест от османските султани са живяли в двореца, а след обявяването на турската република Мустафа Кемал Ататюрк го използва за лятна резиденция. След неговата смърт, дворецът е превърнат в музей. Всичко в стаята, в която е починал Ататюрк е запазено непокътнато, дори часовниците в двореца са спрени в часа на смъртта му – 09:05. От всяка една стая, зала, харема можете да усетите лукса и охолния живот, който са имали обитателите му. По стените на двореца има повече от 600 ценни картини и нещо интересно, което прави впечатление, многобройните огледала – може би управниците са били много суетни. Там ще видите и ценни вещи, използвани от султаните и други жители на двореца в ежедневието им и по време на различни церемонии. Повечето от тях са направени от злато, сребро и кристал. Вътрешните градини на двореца са грижливо поддържани, а не е изключено да срещнете и пауни, различни видове кокошки и други животинки, за които са предоставени прекрасни условия.
 
Едно от впечатляващите със своята история и архитектура места в Истанбул, които препоръчваме да не пропускате е българската православна църквата Св. Стефан, известна още като Желязната църква, направена от готови железни елементи транспортирани от Виена. Една от малкото железни църкви в света, запазена и до днес. Построена около 1848 г. и осветена на 8 септември 1898 година. Поради това, че е разположена на песъчлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитект Ховсеп Азнавур. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и великолепни орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се извисява 40-метрова камбанария. Тази православна църква озарява със своята светлина. Влизайки в църквата ще доловите църковни песнопения. Интериорът е завладяващ, всеки един елемент е измислен до до посления детайл. Иконостасът и иконите греят в злато. Църквата съчетава елементи на необарок, византийски стил и готика. Интересен факт е, че иконостасът е направен в Москва, а иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев. Разполага с шест камбани отлети в руския град Ярославъл, като две от тях можем да чуем и до днес. През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди три постройки на самия бряг на Златния рог, в близост до седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят сънародниците ни. На малко по-късен етап е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.

Ще завършим този прекрасен уикенд с посещение на прочутия пазар Капалъ Чарши. Най-древният и най-голям покрит пазар в света. Това място приличащо на лабиринт, разполага с около шейсет покрити улички и повече от четири хиляди дюкяна. Няма как да го пропуснете, все пак той е чара и цвета на Истанбул. През 1461 г. султан Мехмед заповядва да бъде изграден пазар за дюкяни, където да се търгуват изделия, необходими за текстилната промишленост. С времето чаршията  се е разрастнала, отначало всяка улица е била отделена за определен вид продукция. През годините чаршията е преживяла земетресения и няколко пожари. По време на реставрациите, тя губи оригиналния си облик. Днес много улици на чаршията са променили характера си и само названията на улиците  ни напомнят за професиите „Юрганджии“, „Терликчии“, „Фесчии“. Тук, в малките дюкяни цените варират и пазарлъкът е традиция. На този пазар може да намерите от продукти за хранене, подправки, до облекла, множество магазини за златни украшения и сувенири. В момента се извършват ремонтни дейности на пазара, но посещението е позволено.

Надяваме се да сме запалили интераса ви за кратко бягство до това магично място. За тези, които биха могли да отделят повече време прилагаме списък с допълнителни места за посещение:

-    Музеят Топкапъ Сарай
- Йеребатан Сарнъджъ (резервоарът на базиликата)
-    Музеят на килимите
-    Джамията Сюлеймание
-    Джамията Валиде Султан (Новата Джамия)
-    Разходка с корабче по Босфора
-   Креопост Румели Хисар, а ако стигнете до там, може да се отбиете и до парк Емирджан ( парка с лалетата)
-  Принцовите острови-препоръчваме най-големият Бююк – ада
-  Кулата Сапфир-най-високата кула, предлагаща гледка от птичи поглед над цял Истанбул