Крепостната стена е сред най-мащабните строежи, датиращи през първите столетия на римската епоха. Завършен между 176-180, строежът се извършва по времето на управлението на Марк Аврелий и Луций Аврелий Комод. Крепостната стена е разрушена през  XV в., по време на османската инвазия.

Пространството между стените на крепостта  скоро стават недостатъчни. Ето защо решават много сгради, главно храмове да останат извън нея, така границите на крепостната стена достигат 164 000 кв.м.. Формата на стените не отговаря на стандартните правоъгълни римски градове.

Първата стена е изградена от тухли върху основа от камъни с височина 2м. Височината на стената е 8-9м., с дебелина 2,2м. На 50-60м. дистанция са построени отбранителни кули, които се открояват на 2-3 м. над стената.
Останките от крепостната стена е подменена с нова, втора стена, през IV в. За този строеж  са използвани последователнo количества от камък и тухла на четири реда (Opus mixtum). Новата стена следва формите на античната, с добавянето на стълби, които подсилват дебелината на стените. На места са добавени странични изходи (poternae).
По време на управлението на император Юстиниан(527-566) е започнат укрепителен строеж  на вече съществуващата крепостна стена. Тя е изградена от външната страна с нова, по-висока стена с дебелина 1.8м. Меджу вече  съществуващите кули са поставени триъгълни. Кулите, които са при трите основни входа стават петоъгълни. Създадена е още една стена с дебелина 2м.  и отстояние 20м.

Част от тази стена с две триъгълни кули, раположени на Източната порта на древния град са открити под бул. Ал. Дондуков.
Тези останки са изложени в подземието между  Президентството и Министерски съвет. Работата по възстановяването се извършва в периода 1997-1999 г., за да позволи на посетителите на столицата да видят погребани останките от тяхното богато и значимо минало.

Днес, видимата част на сцената е една малка част от цялото. Тя е разположена на мястото на Джумаята. Място, предпочитано за срещи от местните жители, но и отправна точка за разглеждане на Стария Пловдив и други забележителности от миналото хилядолетие на този красив град.

 Античният стадион разполага с малък музей с място предназначено за прожектиране на 3D филми - Пловдив през втори век (срещу входна такса)

През 304г., на мястото, на което се намира църквата днес, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и  Мемнос. Техните 38 последователи (38 пловдивски мъченици) са имали същата съдба. Светилището е основано около 30 години по-късно, за да отбележат  жертвата им за християнската вяра.

Унищожена много пъти по време на османското владичество, църквата, отворена за посещение и днес, датира от 1832г. Намира се в сърцето на Стария Пловдив е най-посещаваният религиозен обект в Пловдив.

В сърцето на Розовата долина, производството на розово масло е един от "специалитетите" на страната, както и най-големият производител в света.Тайната на високото качество на българската роза идва с течение на годините, което помага за развитие на това несравнимо „изкуство“, благодарение на почвата и благоприятен климат. Най-високо качество рози са сорт Роза Дамасцена. Розово масло се нарича "течното злато" на България, защото това е един много скъп продукт, използван за много известни марки парфюми, шоколад, ликьор и конфитюр. Розово масло е три пъти по-скъпо от златото. Един литър розово масло се извлича от 3000кг рози. Всички цветя са откъснати ръчно и внимателно запазени за дестилация.
Розобера обикновено се провежда през месец май. Започва рано сутрин, когато росата е все още на розите. Всъщност, росата пази розово масло и е от първостепенно значение, за извличане на розово масло от растението, както и за производството на розова вода.
В наши дни, благодарение на своето високо ниво на качество, българското розово масло е едно от най-любимите етерични масла на френските парфюмеристи.

Априлското въстание през  1876 година бележи историята и наследството на прекрасния град – музей,  Копривщица.
Запазен в автентичен вид, сгушен в планината, това е страница от българската история, която заслужава да бъде разказана. Атмосфетара, в която ни пренася този град с къщите боядисани в ярки цветове ни дава възможност да се докоснем и потопим в миналото.

Къщите – музеи, на безележити българи като Каблешков, Дебелянов, Каравелов, Бенсковски ще ви обогатят и извисят духовно. Ослекова и Лютова къщи ще ви помогнат да се пренесете през  вековете. Отворени за посещение са и църквите „Успение Богородично“ и църквата „Св. Николай“.

Църквата "Успение Богородично" в Копривщица е построена през 1817 г. на мястото на стара църква, която е била опожарена от кърджалиите (обикновено дезертьори от османската армия, които се възползват от разклатената власт и липсата на управа по това време  и извършват посегателства срещу християнското население).
Местните еснафи получават разрешение от султана за построяването църковната сграда. От архитектурно отношение, тя е трикорабна базилика. Сградата е ниска, слабо осветена и боядисана както обикновените къщи, за да не привличат внимание по това размирно време. Иконостасът е дело на един от най-големите майстори в България, Хаджи Георги от Видин, представител на школата на Трявна. Църквата е съхранила  икони с голяма художествена стойност.
В двора на църквата някога са се помещавали два метоха, на Хилендарския и Рилския манастир. Нейните духовни последователи създават и първите килийни  училища в Копривщица.

Хаджи Ненчо Палавеев
Камбанарията е поставена по-късно, през 1896г. с дарения от прославения търговец Хаджи Ненчо Палавеев, най-богатият българин на всички времена. Той финансира изграждането на много от обществените сгради в Копривщица и създава гарантиран фонд, за да осигури развитието на града в бъдеще. През 1980 г., управляваващите комунисти, обявяват, че парите са превършили. Ненчо Палавеев е погребан в двора на църквата през 1936 г., според легендата, неговата неспокойна душа, броди по улиците на Копривщица, недоволен от загубата на богатството му, което завещава на града.