Интериорът на къщата е с венециански стенописи, антични мебели, дърворезби, стъклописи, където човек се потапя в традициите на винарството от региона с чаша вино, произведено с известния местен сорт Широка мелнишка лоза.

Днес къщата е частен музей и се радва на огромен интерес, около 30 000 туристи годишно.

Пътя минава край Град Гоце Делчев, чието име идва от името на българския революционер Георги (Гоце) Николов Делчев, ръководител на македонската революционна организация - Одрин.
Намира се на 547 метра надморска височина, произхода му е тясно свързан с римско място в близост до Никополис ад Нестум.

Днес, Гоце Делчев е един малък и спокоен планински град с хубава и добре поддържана пешеходна улица,  заобиколен с кафенета и магазини. Градът е прекрасно място за почивка в близост до типични български селца, както и до Гърция и Егейско море.

Село Косово се намира в Родопите, на 5 км. спа курорта Нареченски бани. Основано през седемнадесети век, то се развива през деветнадесети век благодарение на  животновъдството, земеделието и зидарията. От този период  датират по – голямата част от къщите във възрожденски стил. Заобиколено от прекрасна природа, това е едно от най-очарователните села на Родопите. Всъщност, някои от къщите в града са дело на същите майстори, които са построили къщите Куюмджиоглу и  Георгиади в Стария Пловдив.

 Забравено през XX век., днес селото се бори да възвърне полагащото му се място сред най-красивите села в България.

Околността предлага много възможности за туризъм и пикници. Намира се леко встрани от утъпкания път,  където можете да намерите спокойствие и тишина. Тесните улици на селцето ни канят на разходка, която ще ви върне назад във времето.

Родното къща на големия български писател Йордан Йовков (1880-1937) се намира на площад  „Голямо бърдо“  в село Жеравна. Писателят е живял до 13-годишна възраст в нея, когато  напуска селото, за да се установява заедно със семейството си в северната част на страната, в района на Добруджа.

От 1957 г. къщата е превърната в музей и показва условията, в които е израстнал писателя. Къщата е скромна и малка, представени са типичните за този край стаи, посуда и мебели. Трудовете на Йовков, са преведени на повече от 20 езика.

Произведените килими в тези райони са със завидно качество, което им осигурява местен и международен пазар.

Съществуват две хипотези за произхода на килимарството в Котел. Според първата, предприятието се прехвърля в Чипровци, след като производителите бягат от града след кървавото потушение през 1688г. Според втората, контакти на местни търговци с Грузия, са позволили пренасянето и развитието на търговията в Котел.

Историческата информация за котленския килим са силно ограничени, тъй като пожар през 1894г. опустошава почти целия град Котел. За щастие, Етнографския музей е съхранил 34 килима, включително най-старият от тях, датиращ от 1860г..

Килимите впечатляват със своята красота, жизненост и хармония на цветовете. Би било вярно да се каже, че за производството им са участвали талантливи артисти, които са доказали своя афинитет към красотата в произведенията. Котленският килим е еманация на великата душевност  на котленката - съпруга, майка и майстор творец. Много фирми дължат своя произход  на отглеждането на овце. Мъжете често са били на север, в района на Добруджа за разплод, а жените са оставали в Котел в домовете си заедно с децата. Контактите с Османската империя са довели до развитието на търговията и изработката на килими.

Всеки килим е уникален, израз на духовността на творческата смесица от аспирация си към съвършенство, красота, свобода, както и тъгата на потиснатите християни. Ето защо всеки килим има свое име в съответствие с графиката, пресъздадена на килима. Различаваме букви, изглеждащи като буквата К, идващи от града - Котел, мечове като призив за свобода или предмети, използвани в християнските ритуали. В края на ХIХ, жените използват естествени цветове, извлечени от растения и билки от околните планини. Днес, цветовете на килимите са все още контрастни и изразителни, за разлика от индустриалния цветен килим, този път боядисани анилинови бои, характерни за периода.

По времето на социализма, бизнесът се индустриализира, но и поради закриването на училищата за тъкане и Художествената гимназия, бележи спад в търговията. Днес, жените – наследнички на тъкачки, продължават да увековечават традицията, с производството в домашни условия на килими използвайки стари техники.

Техники на производство са представени в Музея на килимите, който се помещава в сградата на Галантското училище и датира от 1869г., единствената оцеляла обществена сграда след опожаряването през 1894г.. Експозицията представя еволюцията в изработката на килимите от своето зараждане. Можете да видите килим  от XVIII -  XIX  век, експлозия от цветове, които дълго се помнят.