Пещерата Съева дупка безспорно е една от най-красивите  в България. Намира се на 3км южно от село Брестница, в община Ловеч, тя е резултат от силната карстова дейност, с която е известен района. Нещо повече, именно в северозападната част на Брестница е най-големият карстов извор в България - Глава Панега.

Пещерата Съева дупка, наречена на братята близнаци Съю и Сею, които използват пещерата като убежище по време на османското владичество. Тя е разположена на 500м. надморска височина. Дължина от 480м., с височина от 5 до 17м., тя е с площ от 3500 квадратни метра, разпределени в 5 зали. Дебелината над стаите варира от 8 до 32.5м. Температурата е относително стабилна, между 7 ° и 11,6 °. Влажността е доста висока, 96% -99%.

Едно място с изключителна форма, рядка красота, един магически свят, проектиран от творческата сила на природата, която изумява всеки път.

Малкото село Гложене се намира в подножието на връх Лисец.

Околностите на селото са впечатляващи, но гледката, коятo се разкрива от манстира е неповторима, тъй като е разположен на скалист връх.
Основан от Киевския княз Григорий Глож, откъдето произлиза и името на на село Гложене. Манастирът има бурна и загадъчна история. Основан през 13 век и съществувал до 17в., а на по-късен етап през вековете, в близост, монасите строят нов манастир, върху скала, за да избегнат набезите на османците. Посветен е на свети Георги Победоносец. Първоначалната манастирска църква е частично разрушена след земетресение през 1913г. От възстановяването му, достъпът до него е по асфалтов и на места тесен път. Гложенският манастир е обявен за архитектурно-строителен и исторически паметник.

Районът е изпълнен с живописна и изключително разнообразна природа, гори и вековни дървета, стръмни скали, дъхави поляни, водопади, пещери.

Априлското въстание през  1876 година бележи историята и наследството на прекрасния град – музей,  Копривщица.
Запазен в автентичен вид, сгушен в планината, това е страница от българската история, която заслужава да бъде разказана. Атмосфетара, в която ни пренася този град с къщите боядисани в ярки цветове ни дава възможност да се докоснем и потопим в миналото.

Къщите – музеи, на безележити българи като Каблешков, Дебелянов, Каравелов, Бенсковски ще ви обогатят и извисят духовно. Ослекова и Лютова къщи ще ви помогнат да се пренесете през  вековете. Отворени за посещение са и църквите „Успение Богородично“ и църквата „Св. Николай“.

Църквата "Успение Богородично" в Копривщица е построена през 1817 г. на мястото на стара църква, която е била опожарена от кърджалиите (обикновено дезертьори от османската армия, които се възползват от разклатената власт и липсата на управа по това време  и извършват посегателства срещу християнското население).
Местните еснафи получават разрешение от султана за построяването църковната сграда. От архитектурно отношение, тя е трикорабна базилика. Сградата е ниска, слабо осветена и боядисана както обикновените къщи, за да не привличат внимание по това размирно време. Иконостасът е дело на един от най-големите майстори в България, Хаджи Георги от Видин, представител на школата на Трявна. Църквата е съхранила  икони с голяма художествена стойност.
В двора на църквата някога са се помещавали два метоха, на Хилендарския и Рилския манастир. Нейните духовни последователи създават и първите килийни  училища в Копривщица.

Хаджи Ненчо Палавеев
Камбанарията е поставена по-късно, през 1896г. с дарения от прославения търговец Хаджи Ненчо Палавеев, най-богатият българин на всички времена. Той финансира изграждането на много от обществените сгради в Копривщица и създава гарантиран фонд, за да осигури развитието на града в бъдеще. През 1980 г., управляваващите комунисти, обявяват, че парите са превършили. Ненчо Палавеев е погребан в двора на църквата през 1936 г., според легендата, неговата неспокойна душа, броди по улиците на Копривщица, недоволен от загубата на богатството му, което завещава на града.

В сърцето на Розовата долина, производството на розово масло е един от "специалитетите" на страната, както и най-големият производител в света.Тайната на високото качество на българската роза идва с течение на годините, което помага за развитие на това несравнимо „изкуство“, благодарение на почвата и благоприятен климат. Най-високо качество рози са сорт Роза Дамасцена. Розово масло се нарича "течното злато" на България, защото това е един много скъп продукт, използван за много известни марки парфюми, шоколад, ликьор и конфитюр. Розово масло е три пъти по-скъпо от златото. Един литър розово масло се извлича от 3000кг рози. Всички цветя са откъснати ръчно и внимателно запазени за дестилация.
Розобера обикновено се провежда през месец май. Започва рано сутрин, когато росата е все още на розите. Всъщност, росата пази розово масло и е от първостепенно значение, за извличане на розово масло от растението, както и за производството на розова вода.
В наши дни, благодарение на своето високо ниво на качество, българското розово масло е едно от най-любимите етерични масла на френските парфюмеристи.

Старата "Аполония" е бил най-големият и най-богат град по крайбрежието на Черно море. Той е бил голям художествен и търговски център, свидетелство за това време са множество останки. Днес Созопол е може би едно от най-красивите места в България, както и любим град на художници излъчващ специална атмосфера. Приема многобройни и разнородни посетители, но е запазил своето очарование на място от  "човешки мащаб", заедно с красивите си плажове разположени на малкия залив.

Основните забележителности на Созопол са много, но никой от тях не може да се представи самостоятелно, тъй като градът дава цялостното усещане. В Созопол ще откриете стари църкви от периода на българското Възраждане като "Св Зосим" и църквата "Света Богородица". Къщите са красиви от тъмно дърво, някои пригодени за посещения, включително къщата на Димитър Ласкаридис (от 17 –ти век) превърната в художествена галерия, тази на Ана Трендафилова, и много други.
Може да се посети и интересен археологически музей. Древните павирани улички на стария град, по които могат да се видят стари жени седнали на пейки оживени в разговор и едновременно с това създават прекрасни бродирани карета, други продават сладко от смокини, са само част от една традиционна и вълшебна атмосфера, която може да се усети само там. Созопол е домакин на множество културни събития, включително фестивала на изкуствата Аполония, който се провежда през август и е сцена на български и чуждестранни артисти и изкуства (театър, изобразително изкуство, концерти, ...). Това е едно от най-популярните събития по Черноморието.
Градът е осигурил атракции и за най-малките, танцови и музикални фестивали, пленери, различни състезания, детски площадки ...
 

Днешният център на Пловдив, не се е променил от този в миналото, то е съхранено и се пази във всеки ъгъл на този прекрасен град.

Днес, видимата част на сцената е една малка част от цялото. Тя е разположена на мястото на Джумаята. Място, предпочитано за срещи от местните жители, но и отправна точка за разглеждане на Стария Пловдив и други забележителности от миналото хилядолетие на този красив град.

Античният стадион разполага с малък музей с място предназначено за прожектиране на 3D филми - Пловдив през втори век (срещу входна такса)

През 304г., на мястото, на което се намира църквата днес, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и  Мемнос. Техните 38 последователи (38 пловдивски мъченици) са имали същата съдба. Светилището е основано около 30 години по-късно, за да отбележат  жертвата им за християнската вяра.

Унищожена много пъти по време на османското владичество, църквата, отворена за посещение и днес, датира от 1832г. Намира се в сърцето на Стария Пловдив е най-посещаваният религиозен обект в Пловдив.