Балканиа Тур Ви предлага хиляда и един начина да разгледате Балканите.
България заема северната част на Балканския полуостров и граничи с река Дунав и Черно море и представя границата между Източните и Западните култури. Тя заема площ от 110 912 км², със средна надморска височина от 470 метра. Река Дунав образува естествена граница с Румъния на север, Югоизточно граничи с Турция, с Гърция на юг, Македония и Сърбия на запад. На Изток, с достъпа си до Черно море, сигурява 378 километра бреговата линия.
Климатът е умерено – континентален, мек и благоприятен за пътуване през всеки сезон. Зимата предлага изключителни условия за развлечения. Януари е най-студеният месец от годината със средна температура от 0 ° С . Средната годишна температура е 10,5 ° С. Лятото е горещо, със средна стойност от 30 ° С. На изток влиянието на Черно море предпоставя мек климат през лятото и по-дълга и мека есен. На запад летата са горещи и с много сурови зими, а есента и пролетта са къси. България също е на същата географска ширина както в Марсилия, Тулуза и Рим. За времето днес и идните дни - натиснете тук.
Земя на контрасти, България предлага планини, непокътнати гори, зелени хълмове и златни плажове. Планините покриват почти една трета от страната, но още по-голямо място от тях е запазено в сърцето на българите. По време на тъмните часове на турската окупация, планините са служили като убежища за бунтовници (хайдути), които са допринесли за освобождението на страната. Много туристически пътеки са оставили своите следи от това време за радост на туристите.
Стара планина продължава Карпатите и пресича страната на две. Тя минава през центъра на България, на границата със Сърбия до крайбрежието на Черно море. Гвоздеят на тази планинска верига, връх Ботев, доминира на Розовата долина с надморска височина от 2376 метра. На юг е заета от планинска верига, състояща се от три масива, Рила, с връх Мусала 2925 метра, Пирин с връх Вихрен с височина 2914 метра и Родопите по-големи и по-хълмисти (с връх Голям Перелик с височина 2191 метра). Създава се естествената граница между България и Гърция. Равнините концентрират по-голямата част от населението, както и икономическите дейности. На север от Стара планина, Дунавската равнина е житницата на България, а на юг, равнината на Тракия отглежда други селскостопански култури, без да забравяме известната Розова долина, която гарантира ¾ от световното производство на розово масло. Планините съхраняват едни от най-големите ресурси на страната - водата. 1600 питейни водни източници, повече от 500 реки, 336 езера рисуват природния пейзаж. И накрая, не може да пропуснем 4300 пещери, от които 2000 са все още неизследвани. Властите искат да защитят девствената природа със създаването на мащабни паркове, някои от които са в списъка на природното наследство на ЮНЕСКО. Флората и фауната, изобилства от видове намерили убежище и мир. Емблематичните видове за страната са кафявата мечка, която живее тихо в планинските масиви за радост на любителите на природата.
Столицата на България е София от 1879г. насам (или града на мъдростта), един град, който носи отпечатъка на историята от най-малко две хилядолетия: римски и средновековни останки свидетелсват с джамиите, сгради с австро-унгарски стил заедно с монументални сгради от епохата на Сталин. През 1879г. населението е само 12 000 жители, докато днес то е около1,2 млн.
Пловдив (около 506 913 жители), Варна (около 397 255 жители), Бургас (около 310 364 жители), Русе (около 177 475 жители), Стара Загора (около 235 701 жители), Плевен (около 172 945 жители), Сливен (около 128 141 жители), Добрич (около 121 645 жители).
Страната се състои от 9 области: Бургаска област, Варненска област, Ловешка област, Област с административен център Монтана/Михайловградска област,Пловдивска област, Разградска област, София град, Софийска област и Хасковкса област, които формират 28 административни области, ръководени от управител и областна администрация. Те се разделят в 262 общини, управлявани от кмет и градски съвет, избиран от народа, със собствен бюджет, приет от Общинския съвет.
Населението към декември 2013г e 7,2 милиона, трайно спада от 1992г., в резултат на емиграцията и скоростта на отрицателен прираст (-5,5% през 2012г.). Средната продължителност на живота е 74 години. Средната гъстота е 75 жители / км². Градското население (72,9%) се състои от 84,8% български, 8,8% турски, цигански 4,7% жители. Работещото население към 2011г е 4,789,967 души.
Православното християнство е традиционна религия в България и е най - практикуваната от почти всички българи (86%). 9,7% от турските мюсюлмани се събират в джамии. Третата етническа група от българското население се състои от циганите, наричани роми, което означава "човек" или "лице". Тяхната популация в света е около 10 милиона, по-голямата част се намира на Балканите. В България е трудно да се определи тяхнато вероизповедание. Някои са православни християни, други мюсюлмани. Евреите и католиците са малцинство, има само една синагога в България (в София) и една католическа църква (Свети Павел, в Русе).
Официалният език е български. Употребява се кирилицата, наречен така на името на своя създател, български монах от 9-ти век (Константин-Кирил Философ и брат му Методий). Руският е втория език в страната, въпреки че е загубил своята значимост след края на Източния блок. Турският все още се използва от мюсюлманското население в България. Английският език навлиза и заема второ или трето място, особено сред младите българи. Персоналът на хотели, ресторанти и туристически бюра владеят на добро ниво английски език. Немският вероятно е вторият език в туристическата сфера. Българите на определена възраст владеят френски език, особено тези в големите градове, където френските училища са налице.
Националната валута е лев фиксиран към еврото, нейният паритет се равнява на € 0.51. Българските кредитни карти са еднакви. Това е начин на плащане, който най-често се среща. Чековете не са разпространени в България.
България е република с еднокамарен парламент. Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание, който има 240 места, чиито членове се избират пряко по пропорционалната система за срок от четири години. Събранието избира Министерски съвет, оглавяван от министър-председател. Този съвет помага на президента, който в качеството си на държавен глава, осъществява върховната власт и се избира пряко за срок от пет години. Съдебната власт е представена от Върховния съд, чийто председател се назначава за срок от седем години от президента на републиката и от Конституционния съвет, съставен от 12 съдии, назначени или избрани за срок от девет години.
2000г. Преди Христа - окупация на територията на България от траките, народ с индоевропейски произход. Ловци и животновъди, траките създават богата цивилизация, за което свидетелстват съкровища и могили. Те имат значително влияние върху гръцката култура, на която донасят култа към Дионис и мита за Орфей. Траките са били най-многобройният народ след индийците по това време.
4-ти век Преди Христа - Заселване на значителен брой гърци по крайбрежието на Черно море до Месемврия (Несебър), Хелиополис (Обзор), Одесос (Варна), Анхиало (Поморие), Аполония (Созопол), ...
45 Преди Христа - Регионът е превзет от римляните, след десетилетия на борба. По време на царуването на Клавдий, се създават римските провинции на Тракия и Мизия.
395 - Тракия и Мизия са прикрепени към Източната Римска империя, на която те дават два императора: Маркиан (450-457) и Юстиниан Велики (527-565)
5-ти век - Началото на века е белязано от славянското нашествие. През втората половина се появяват българите (наричани още прабългари, за да ги разграничават от сегашното население, смесица от тракийските племена, славянски и прабългарски). Прабългарите са били страховити конници управлявани от ханове и аристокрацията на боляри.
632г. – 651г. - Велика България, основана от хан Кубрат, се формира от oбединението на всички племена, които са живели между Черно море, Азовско море и Каспийско море. Основите на държавата са определени със строго описание на територията, ясна администрация, единни закони (вероятно базирани на правото, съблюдавани от българските племена) и собствена външна политика. След смъртта на хан Кубрат, единството на империята не е запазено, хората са разпръснати и това е четвъртата миграцията, която ще доведе до днешна България.
681г. - Създаване на българската държава при хан Аспарух, син на хан Кубрат, която се простира отвъд пределите на Дунава.
700г. – 720г. - времето на хан Тервел. Този велик военен стратег спасява Византия от арабското нашествие, което му печели титлата на Цезар.
863г. - създаване на глаголицата от братята Кирил и Методий, която е приета в България и се създава кирилицата, носеща името на своя създател.
865г. - Българският народ приемат християнството по времето на царуването на Борис I.
893г. – 927г. - Златен век за българската култура при царуването на Симеон I Велики. Симеон установява българската столицата във Велики Преслав, която се превръща в престижен артистичен и интелектуален център. "Велика България", която включва Сърбия, Албания, Македония, част от Румъния, почти цяла Гърция и европейските територии на Турция. България по това време е най-голямото царство в Европа и се конкурира с Византия, която я обсажда няколко пъти.
1018г. - България става провинция на Византийската империя, след години на ожесточени войни.
1186г. - Иван Асен и Петър, боляри от Търново, възстановяват българската независимост и основават династията Асеневците, които създават Втората българска държава.
1197г. – 1207г. - времето на цар Калоян. Столицата, установена в Търново, е прекръстена на " Вторият Константинопол".
1218г. – 1241г. - Царуване на Иван Асен II. На територията на България се намира Тракия, Македония, Епир, Албания, и се простира между Черно море, Егейско и Адриатическо море.
1280г. - С края на Асеневците границите на държавата се променят: страната е разделена на две царства, които имат за столици Велико Търново и Видин. Въпреки турската заплаха, България остава разделена.
1396г. - След Велико Търново и Видин попада в ръцете на турците, водещо до срив на християнските държави на изток.
България като държава изчезва и се превръща в турската провинция (Румелия). Ако тя запази своят език и религия, ще е принудена от новите си господари да дължи тежки данъци, децата им биват мобилизирани и вписани в Османската военни структури. Убежище за българската култура е манастира, чакайки по-добри дни.
1595г. - Бунт в Търново. Неговият провал отваря период на репресиите, придружени от политика на насилствена консервация - това на помаците, ислямизираните българи.
1688г. - Българите отново се надигат срещу османците. Провалът на този нов бунт ги отвежда до отлагане на надеждите им за освобождение към руснаците.
1850г. – 1870г. - Националното съзнание се пробужда, благодарение на писанията на монах Паисий и на манастирите, които са служили за убежище на революционерите. Васил Левски организира мрежа от тайни комитети за освобождение.
Април 1876г. - Масово въоръжено въстание, убити в кървава баня (30 000 българи са избити), което надига европейското възмущение .
1877г. – 1878г. - Цар Александър II на Русия обявява война на турците. Български доброволци се включват в руските и румънските войски. След тежки боеве, руската победа води до освобождаването на България.
3-ти март, 1878г. - Подписването на Санстефанския мирен договор, България намира своите граници през 14ти век, които обхващат голяма част от днешна Македония. Но под натиска на европейските сили, на Берлинския конгрес, 13 Юли 1878г., България е разделена на 3 части (Княжество България, Източна Румелия и Македония и Одринска Тракия), за да се избегне създаването на твърде силна държава на Балканите.
1885г. - Александър I, ръководи Княжество България
1908г. - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, внук на Луи-Филип, се възползва от анексирането на Босна от Австро-Унгария, за да вземе титлата Цар на българите и името Фердинанд I. България става независима държава.
Октомври 1912г. – май 1913г. - Първата Балканска война. Турците, повалени, подписват Договор с Лондон, което им отнема цялата земя на запад по линия Енос-Мидия, но запазват контрол над Проливите.
Юни – юли 1913г. - Втората балканска война. Победителите в първата война се борят за завоеванията на Османската империя. Българите атакуват гръцко-сръбската коалиция, но нападнати от румънците и турците, те са победени. Губи много от териториите, завладени през първата война, дава Южна Добруджа на румънците, възстановява Адрианопол (Одрин) на турците, а Македония е разделена между Сърбия и Гърция.
Есента на 1915г. - България се нарежда редом до Централните сили, когато по време на Първата световна война и обещават връщане на всички територии. Българските войски окупират Македония и Добруджа.
Септември – октомври 1918г. - Българите са принудени на примирие през 29 септември. Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. Ньойският договор отнема на България достъпа до Егейско море.
1941г. - България влиза във Втората световна война на страната на силите на Оста, Германия, Италия и Япония. София е била единственият съюзник на Хитлер, която отказва да предаде еврейските си граждани в лагери, не се е състоял сблъсък на българска територия, управлявана от Борис III. България също е обявена за неутрална в Германо-съветския конфликт. След това тя възстановява Южна Добруджа и цялата гръцка Македония и Сърбия.
1944г. - След конференцията в Ялта и Потсдам, които слагат край на войната, България е поставена в сферата на съветско влияние. Червената армия окупира България.
1946г. - Обявяване на България за Народна Република.Страната следва изцяло политиката на СССР.
1953г. – 1989г. - Години поставени под управлението на комунистическата партия, под ръководството на Тодор Живков, държавен глава на Комунистическата партия в продължение на 36 години.
1991г. – 1992г. - Приемане на нова демократична конституция и първите свободни президентски избори.
1999г. - На срещата на върха в Хелзинки започват преговори за влизането на България в Европейския съюз, предвидено за 2007г. България показва желанието си да се присъедини към НАТО.
26 март 2003г. - България е официално част от НАТО.
25 Апр 2005г. - България подписва Договор за присъединяване към Европейския съюз.
01 януари, 2007г. - България с Румъния се присъединяват към 25-те страни-членки на ЕС....
На кръстопът между Изтока и Запада, България е страна, през която в продължение на векове са преминали велики цивилизации: тракийски, римски, гръцко-византийски, славянски, прабългарски и източни.Обичаите и народните традиции са дълбоко вкоренени в ежедневието на българите. Културата е представена в архитектурата на църкви, манастири, села - музеи и много исторически паметници, но и чрез фестивали, музика, танци, празници и ритуали, които са съществена част от България днес. Българските традиции са увековечени и от живописта, занаятите - металообработка, дърворезба, керамика, текстил. Фолклорът все още със солидно присъствие в селата е гарант за съхранението на тези древни ценности.
Ако повечето от средновековните сгради бяха унищожени, нямаше да можем да придобием представа за величието и нивото на архитектурата в България, ярки примери са: възстановяването на крепостните стени в Плиска, моделът на Кръглата църква в музея на Преслав и възстановяването на Царевец в Търново. Ренесансът е златен век за религиозните сгради (манастири и църкви) и обществените (села - музеи). Българският възрожденски стил е уникален: с дървените си къщи, тези от каменни, или с дървени конструкции и обрисувани в ярки цветове, с просторни дворове пълни със зеленина, оградени с високи стени разположени около цялата къща. Горните етажи са издадени към улицата, оставяйки впечатлението, че могат да се докоснат. Интериорът на къщите е по-богат от външната им част. Дървесината прецизно резбована присъства навсякъде, особено по таваните. Новите сгради са построени в традиционни форми, за да се оценят от българския народ, и човек да се почувства "като у дома си“ на място, в квартала си, в своя град. Най-известният архитект през този период е Кольо Фичето, който е оставил много паметници в цялата страна.
България притежава множество манастири (повече от 160 на брой). Първият е построен през 9-ти и 10-ти век в близост до големите градове. Това е епохата, когато са постваени основаните на първите манастири, църкви и скални манастири (този в Иваново). През периода на османското владичество, повечето манастири са разрушени, изоставени и разграбени. От 15-ти век някои от тях са реставрирани и разширени ( като Рилския и Бачковския), други са били построени. Постепенно те стават български културни центрове. В началото на 19 век, под влиянието на монах Паисий и неговата История Славянобългарска, манастирите са били домове на първите революционни движения. Именно там могат да се намерят значими ръкописи за националната история, български литературни произведения, както и школи за обучение . Това всъщност са пазителите на българската духовност. Зад техните сурови каменни фасади се крие голяма художествена красота почти " божествена" . Интериорът на българските манастири е богато украсен с икони, стенописи и дърворезба. Сребърните прибори допълват създадената благочестива атмосфера. Днес българите са благодарни и привързани към своите манастири, заради главнота роля, която са изиграли в миналото. Също така са изключително любопитни и примамливи за посещение и културен туризъм, те са уникално съкровище за света.
Боята и цветовете навлизат на територията на България с тракийското погребално изкуство. В последствие, тя преминава през Византийско влияние и остава в религиозната сфера. Източен барок от 18 век дава своя принос за третото изкуството. Модерната живопис е смесица от исторически и национални елементи на големи международни художници. Техниката, с която се създават иконите, заслужава специално внимание, тъй като дава поглед за мястото им в историята и ежедневието на българина, за прехода от девети век до наши дни. Тя достига своя апогей през 12 до 13 век. Била е в състояние да се поддържа по време на османското нашествие до Ренесанса. Трябва да се споменат и стенописите, които допълват религиозното и културно наследство. Модерната живопис се появява със Захари Зограф (1810г.-1853г.), който украсява най-стойностните български манастири с изключителни стенописи. Той ще постави основите на светската живопис. Голямото име в съвременната българска живопис несъмнено е Владимир Димитров – Майстора (1882г.-1960г.), чиито произведения са известни по цял свят. Съществуват художествени галерии в почти всички големи градове. Въпреки това, най-престижните колекции са изложени в галериите в София.
Занаятите са допринесли за опазването на културата, също така и на българската традиция. Така че днес дърворезба, метални изделия, текстил и керамика все още се практикуват.
Дърворезба - Първоначално тя е била използвана в украсата на иконостаси и интериора на църкви и манастири. След това за украса на интериора на домовете на богати търговци, особено за тавани. Има три основни училища: това в Трявна, Самоков и Дебър, всяко от тях използвайки различни техники.
Металообработване – През 18-ти век това изкуство е имало своето място основно в изработката на медни предмети, както и за декорация или за предмети използвани в ежедневието. Въпреки, че индустриализацията е засегнала професията, някои занаятчии са се специализирали по тракийски традиционен начин, главно в техниката на щамповане и филигран.
Текстил - български тъкачи споделят своята работа в продължение на векове. Това изкуство се е превърнало в регионална традиция с различни методи и модели. В Котел използваните форми са от геометрична тип. В Чипровци и Самоков, моделите са флорални. Губерите водят началото си от Родопите, докато Ямболиите са типични за Ямбол ... бродерията, междувременно, е известна и практикувана навсякъде. Жените изпитват удоволствие да декорират домовете си със собствено създадени произведения.
Грънчарство - Това със сигурност е най-старата професия по цял свят. Откриваме го в големи количества в тракийските гробници. Могат да се срещнат навсякъде керамика с флорални мотиви и ярки цветове, тъй като те са типични за българина в традиционната керамика.
Първите литературни проиведения са видели бял свят в края на девети век. Религиозната мисъл преобладава в писанията през този период. Симеон Велики, силно отдаден на религията, благоприятства за създаването на литература, по време на неговото царуване е бил златният век. Всъщност, българският се счита за първия популярен писмен език в Европа. Благодарение на кирилицата населението вече не е било длъжно да познава трите приети езика : еврейски, гръцки и латински. Това дава възможност на България да предприема посещения лице в лице с византийски религиозни власти. Най-бляскавият период на средновековната писменост е четиринадесети век, в Търново, в обкръжението на патриарх Евтимий. Неговите ученици бежанци в Русия, са допринесли за развитието на литературата, както и навлизането на кирилицата по тези земи, докато културата е угасвала в родината им. По време на османското окупация целия културния живот бил унищожен, освен в манастирите. До създаването на История славянобългарска от Паисий Хилендарски през 1762 г., което събужда националното съзнание. Литературата в този период е предимно патриотично вдъхновение. Могат да се споменат имена по време на българското Възраждане като Петко Славейков, Любен Каравелов и Христо Ботев. След Освобождението, пламъка в сърцата на българите се запалва от творбите на Иван Вазов, чийто роман "Под игото" е със забележителен емоционален заряд. Погледът на българина се променя с Алеко Константинов, който пише Бай Ганьо. Периода между двете войни е белязан от двама разказвачи, Елин Пелин и Йордан Йовков. По време на комунистическия режим, шокът в литературния свят е голям. Социалистическият реализъм става догма. След известно либерализиране класическите писатели са реабилитирани. Можем да цитиране писатели като Димитър Талев, Димитър Димов и Емилиян Станев, чиито романи постигат голям успех. Други "модерни" тенденции се появяват по-късно, включително и философски и алегорични романи, които се радват на голям интерес. Демократизацията след 1989г. дава на писателите голяма свобода на изразяване. Постмодернизмът става на мода. Нови течения възникнат под влияние на събитията, но това ще отнеме известно време, за да бъдат структурирани.
Българското кино, въпреки ограничените средства, остава впечатляващо. Национализацията му през 1948г. вероятно ограничава свободата на авторите, но не и тяхното творчество. То преминава през криза и се търси. Лятото на 2000г., на българският филмов фестивал (златна Роза), предполага възраждането на 7-мото изкуството. Докато българското кино се бори, българският театър е във възход. През 1872г., "Иванко, убиецът на Асен I" трагедия на Васил Друмев, бележи раждането на българския театър, който ще достигне своя връх в началото на ХХ век. По времето на комунизма, театърът е се превърне в място, където много неща забранени другаде са повече или по-малко толерирани от цензурата. Днес, частни трупи, пълнят залите и се радват на внимание извън нашите граници.
Българска народна музика се слави с известна популярност по света, благодарение на "Мистерията на българските гласове". В миналото се е казвало, че българинът пее от раждането до смъртта, пее докато работи, докато се смее или плаче. Българската музика е силно повлияна от различните периоди на историята. Те се различават в по районите в страната. По време на османското робство, българският народ използва песента като средство за изразяване. През този период са били създадени много популярни песни. Резултатът е необичайно богат фолклор, уникален със своите сложни ритми. Свободата разрешава раждането и на друг вид музика. Композиторът Панчо Владигеров вдъхновен от популярните песни, създава своя музика и постига невероятна репутация. Певци като Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова са известни по цял свят. Можем да добавим и забележителните международни изяви на Софийската опера. Тя създава също и филмова музика. Трябва да споменем и българските хорове, които редовно събират овациите по участия в международни фестивали. Типичните инструмент са: гайда, кавал и дудук, тамбура и гъдулка, перкусии, тъпан и тарамбука. Наследството на Орфей изглежда е все още живо чрез българските гласове. Наша песен е излетяла и в космоса „Излел е Дельо хайдутин“ изпята от Валя Балканска.
Българите отдаваме голямо значение на фестивалите. Едни от най-извесните са народните събори (танци, музика, пеене). Те позволяват на хората да се срещат, да създават и развиват социални връзки. Този дух на събиране продължава и до днес, фестивалите обединяват българи от всички краища на страната, като привличат и туристи от цял свят. Един от най-важните празници за страната е този в Копривщица, който се провежда на всеки 5 години. Това е възможност за традиционни музиканти и певци да изразят свободно и спонтанно своя талант. Хиляди хора се отдават на страстта си и създават уникална празнична атмосфера. Тя е смесица между фолклорен фестивал и средновековен панаир. Фестивалът се провежда на хълмовете на Копривщица, за да се създаде по-голяма автентичност. Друг фестивал с модерно звучене и с международно участие е този в Бургас, провежда се всяка година през август и привлича множество български и чуждестранни артисти, както и щастливи туристи, които идват специално за фестивала. Празникът на розата в Казанлък се провежда всяка година през месец юни, като с годините се е превърнал в международно събитие. Не само розите, основната индустрия в Казанлък, са в разцвет, но самият град процъфтява. Участниците имат възможност да се присъстват на ритуала - бране на рози, да участват в шествието по коронясване на Царица Роза, да се наслаждават на танците, традиционните костюми и песни. Отделно от тези примери, има множество културни събития и фестивали в цялата страна, които си струва да посетите.
За да се опознае българина, човек трябва да открие неговото ежедневие, начина му на живот и поведението му в обществото: святостостта на семейството, силните приятелски връзки, топлината и гостоприемството, главната роля на обичаите и празниците. От друга страна, различни елементи допълват неговия начин на живот и функциониране. Всъщност, социалният живот, важните събития са това, което му позволява да изгради връзката между общността и личността. И накрая, но не на последно място значението на храната, илюстрирано чрез българската поговорка: "Гладна мечка хоро не играе". Въпреки своята простота, кухнята е истинско богатство на вкусове и качество, придружено с "божествена" напитка - виното.
Българската кухня е отражение на местоположението и историята на страната. Намираща се между Изтока и Запада, тя е смесица от различни вкусове – тракийски, славянски, гръцки, ориенталски и местните кулинарни традиции. Вляе се от сезоните и селскостопанското богатство на страната: много зеленчуци, супи и салати . Месото е със силно присъствие в българската кухня, свинското месо е най – консумираното, следвано от пилешко и агнешко месо. Що се отнася до говеждото, рядко се използва в специалитетите. Риба и рибни изкушения също украсяват масите. Специално внимание е отделено на подправките, включително и на известната чубрица. Сиренето и млечнте продукти присъстват незименно на българската трапеза. Уникалният вкус на българското кисело мляко се дължи на бактерия Lactobacillius Bulgaricus, която се среща само в България. Да не забравяме и традиционна българска закуска приготвяна от стари времена от нашите баби – баницата, придружена с чаша боза, айрянн или топъл чай.
Предястия - по принцип предястията се състоят от салати, колбаси и супи. Най-консумираните салати са шопска, овчарска, мешана, печени чушки, снежанка, кьопоолу, руска салата. Те са придружени обикновено с ракия и по-рядко с мастика. Супите са неразделна част на българските трапези. Те обикновено се сервират в красиво декорирани кепамични купи. Несъмнено ще се рахладите с лятната супа таратор, често срещаните пилешка супа, боб чорба и любимата на много българи шкембе чорба. Подобно на салатите, те също са овкусени с много подправки според сезона. Българите са любители и на месните специалитети, от които се предлагат богат избор – най-известни са лукнка, пастърма...
Ястията – Различаваме две основни категории: месо на скара и ястия приготвени в гювеч. Обикновено наименованието скара в България се използва като събирателно за различни видове месо приготвено на скара – това са познатите на всички кебапчета, кюфтета, кърначета, пържоли, шишчета. Относно ястията приготвени в гювеч, те са специалитет на "баба", чара на българската кухня. Приготвят се на слаб огън много часове и рецептите са различни според региона. Известни специлитети са кавърмата, гювеча, мусака, сарми.
Десерти - десертите, не се славят с голямо разнообразие, част от тях са повлияни от изтока като баклавата, кадаифа или халвата. Правят се различни видове торти – с бисквити, бишкоти и крем, крем карамел, сладолед , палачинки, плодове и разбира се, българското кисело мляко придружено с различни видове домашно сладко, мед и ядки.
Напитки - българите са големи ценители на кафето, особено сутрин и домашно приготвените чайове. Тук ще намерите различни видове минерална вода, газирани или не, идващи от много източници в страната. Най – консумираните са тези на Девин, Хисар, Горна Баня. Енологията е стара наука датираща от хиляди години в България. Винената традиция е силно вкоренена. Отделно от френските сортове, които съставляват по-голямата част от износа (Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, ...), тук се отглеждат голямо количество местни сортове грозде, които са емблематични (Мавруд, Памид, Гъмза, Мискет ...). Вината са с добро качество и имате реалната възможност да дегустирате много от тях в различните региони в страната. България произвежда и бира с много добро качество и на достъпна цена. Сред най-популярните марки са Каменица и Загорка. Мастиката е анасонов аперитив, който се консумира чист или разреден с вода. Не на последно място трябва да споменем и традиционната българска напитка, която присъства на всяка маста, българската ракия. Често се консумира с известната шопска салата. Има два основни вида ракия – направена от сливи с богат вкус и гроздова, която е по-суха. За първата категория, най-известната от тях е на "Сливенска Перла" от Сливен, а вторият тип "Аламбик“ от град Поморие. Наздраве!
Празниците са много важни за българите. Те не са само част от тяхното културно наследство, но и определят техния начин на живот, изпълнен с много традиционни празници и обичаи. Някои ритуали са вдъхновени от популярните вярвания, други са определени от православието. В този контекст, трябва да отбележим, че българите отдават голямо значение на именните дни, приятен повод да се съберат. Източник на радост, случай да се срещнат, българските фестивали са оцелели от премеждията на времето. Те са част от традиционния и уникален начин на живот. За събития и предстоящи фестивали имате възможност да се консултирате с нашия културен календар.
България, макар и малка, създава много спортисти на високо ниво, наследство от комунистическия период, когато спортът е силно развит. Българите все още посвещават много време на спорта, начин да подобрят своята конкурентноспособност и с цел за изграждане на социални връзки. Отличават се някои колективни спортове (като футбол и волейбол) и индивидуални дисциплини (като вдигане на тежести, борба, висок скок, ...). Хората се събират всеки ден с приятели. Дали със съседите или на ресторант, нощен клуб, музей, кино, всеки намира своето предпочитано занимание. Приятелството е крайъгълният камък на българското общество. Накрая, освен материални неща, не пренебрегвайте невидимото за очите. Изкуството да се живее в България ще даде последователност и автентичност на вашето пътуване. Оставете се на изненадата, отделете време за разкриване на душата на народа, за да можете да придобиете правилна преценка за тази прекрасна страна.
България е парламентарна република от 1991г. Тя е организирана като повечето други демокрации по модела на разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Започва своя преход към пазарна икономика със закъснение в сравнение с други страни и в неблагоприятни условия следвана от икономическа криза поради бърза "раздяла" с бившия Съветски съюз и липсата на координация между политическите партии.
Страната е на дъното през 1996г. Правителството, което следва, подкрепено от МВФ и Световната банка, извършва драстични реформи, за да изведе страната на прав път. Връщането към растеж се наблюдава през 1999г. Тези резултати са приветствани от Европейския съюз, който е отворен за официални преговори към присъединяване на страната към ЕС.
Реформите се извършват от правителството на Симеон Сакскобургготски, бивш цар на българите в изгнание от 1946г. в Испания, което спечели парламентарните избори през 2001г. по време на триумфалното му завръщане в страната. През следващите четири години той доказва и бележи завръщането на България на международната сцена. По-голямата част от приоритетите, които правителството е задало в началото на мандата си, явно са били засегнати, включително приключването на преговорите с ЕС и присъединяването на страната на 1 януари 2007г. както и присъединяването към НАТО. Икономическите показатели на страната са забележителни, един от най-добрите темпове на растеж в Европа, санирани бюджетни финанси, гъвкава и ефективна парична политика, силното вътрешно търсене, значителен спад в безработицата и рязко увеличаване на покупателната способност на населението. Кабинетът печели доверието и привлича вниманието на чуждестранни инвеститори, които идват в страната, за да подкрепят искономическия разтеж.
Икономическата оценка на страната в края на 2005г. може да се счита за много окуражаваща и основана на политическата стабилност, която ще позволи постигането на всички цели поставени от европейските и международните организации. Прилагаме ключовите статистики на икономиката на България от края на 2005г. Икономическият растеж е бил 5,5%, след 5,7% през 2004г..
Инфлацията е била 6,5%, леко повишение в сравнение с предходната година (4%), дължащо се на увеличението на петролни продукти и някои хранителни продукти и поради наводнения през годината. Нивото на безработицата от 12% през 2004г. спада до 10,1% през 2005г. с безработни около 334 200. Търговският дефицит възлиза на 4.4 € милиарда срещу 3.0 € милиарда през 2004г. Вносът се увеличава с 26.4% (13.8 милиарда € ), включително средства за производство. Износът от друга страна е нараснал с 18,4% ( 9.5 милиарда € ). Икономическият разтеж възлиза на 1.80 € милиарда, установени 900 милиона от предходната година. В доклад за държавния дълг / БВП в края на 2005г. е 32.4%, доста под 60%, наложено с критериите от Маастрихт. Това съотношение е приблизително 40,9% през 2004г..
Днес икономическата картина е по-различна. Според проучвания на пазара направени през изминалата 2014г. българската икономика продължава да се забавя. За периода октомври-декември на 2014г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.2% на годишна база. Данните по компоненти показват, че главната причина за ниския растеж на икономиката се крие в отслабения принос на инвестициите и на търговското салдo – ръстът на износа и вноса изостава спрямо 2013г., като забавянето е по-осезаемо при експорта. В края на годината има и оптимизъм. Ръстът на крайното потребление и подобрената събираемост на косвените данъци донякъде компенсират негативните фактори.
На база експресните данни се вижда, че номиналната стойност на БВП за цялата 2014 г. надхвърля 82 млрд. лв., което е с 1.75 млрд. лв. повече от 2013г.
Изминалата 2014г. може да се определи като една от най-тежките през последните 15 години. Липсата на стабилност и предвидимост неминуемо се отразява върху един от най-важните компоненти, които могат да предизвикат по-голям икономически растеж – инвестициите.
Добра новина тази година е, че вътрешното потребление расте през всички четири тримесечия за разлика от 2013 г., когато тенденцията е била различна. Друга положителна новина е, че в последното тримесечие износът отново расте – с 4.5% на годишна база.
Стратегия за устойчиво развитие на туризма, хоризонт 2030г.
Световната икономическа криза и несигурност през 2009г. оказват влияние на туристическата индустрия както в световен мащаб, така и в България, но още през 2010г. входящите пътувания в България надминават предкризисните нива от 2008г. и е налице тенденция на възстановяване на туристическата индустрия и отбелязване на темпове на стабилен растеж, като регистрираният ръст за периода 2008-2012г. е 13.2%. Като се имат предвид регистрираните темпове на растеж в България през последните години (5.4% за 2010г., 4.6% за 2011г.и 3.4% за 2012г.), които са по-високи спрямо средните за суб-региона и в съответствие с прогнозите на СОТ за развитие на туризма в суб-регион Централна и Източна Европа, може да се очаква България да отбелязва средногодишен ръст на входящия туризъм по-висок от средния за суб-регион Централна и Източна Европа от около 4% до 2020г. и около 3% средногодишен ръст за периода 2020-2030г..„Източник: Министерство на Икономиката и енергетиката“
В съответствие с тези прогнози и при равни други условия може да се очаква, че през 2020г. България ще привлича над 9 млн. чуждестранни посетители безтранзитно преминалите(37% ръст за периода 2012-2020г.), а през 2030г. над 12млн. чуждестранни граждани ще посещават страната ни с цел туризъм, т.е.входящият туристопоток към България ще се удвои спрямо регистрирания през 2012г..„Източник: Министерство на Икономиката и енергетиката“
България заема северната част на Балканския полуостров и граничи с река Дунав и Черно море и представя границата между Източните и Западните култури. Тя заема площ от 110 912 км², със средна надморска височина от 470 метра. Река Дунав образува естествена граница с Румъния на север, Югоизточно граничи с Турция, с Гърция на юг, Македония и Сърбия на запад. На Изток, с достъпа си до Черно море, сигурява 378 километра бреговата линия.
Климатът е умерено – континентален, мек и благоприятен за пътуване през всеки сезон. Зимата предлага изключителни условия за развлечения. Януари е най-студеният месец от годината със средна температура от 0 ° С . Средната годишна температура е 10,5 ° С. Лятото е горещо, със средна стойност от 30 ° С. На изток влиянието на Черно море предпоставя мек климат през лятото и по-дълга и мека есен. На запад летата са горещи и с много сурови зими, а есента и пролетта са къси. България също е на същата географска ширина както в Марсилия, Тулуза и Рим. За времето днес и идните дни - натиснете тук.
Земя на контрасти, България предлага планини, непокътнати гори, зелени хълмове и златни плажове. Планините покриват почти една трета от страната, но още по-голямо място от тях е запазено в сърцето на българите. По време на тъмните часове на турската окупация, планините са служили като убежища за бунтовници (хайдути), които са допринесли за освобождението на страната. Много туристически пътеки са оставили своите следи от това време за радост на туристите.
Стара планина продължава Карпатите и пресича страната на две. Тя минава през центъра на България, на границата със Сърбия до крайбрежието на Черно море. Гвоздеят на тази планинска верига, връх Ботев, доминира на Розовата долина с надморска височина от 2376 метра. На юг е заета от планинска верига, състояща се от три масива, Рила, с връх Мусала 2925 метра, Пирин с връх Вихрен с височина 2914 метра и Родопите по-големи и по-хълмисти (с връх Голям Перелик с височина 2191 метра). Създава се естествената граница между България и Гърция. Равнините концентрират по-голямата част от населението, както и икономическите дейности. На север от Стара планина, Дунавската равнина е житницата на България, а на юг, равнината на Тракия отглежда други селскостопански култури, без да забравяме известната Розова долина, която гарантира ¾ от световното производство на розово масло. Планините съхраняват едни от най-големите ресурси на страната - водата. 1600 питейни водни източници, повече от 500 реки, 336 езера рисуват природния пейзаж. И накрая, не може да пропуснем 4300 пещери, от които 2000 са все още неизследвани. Властите искат да защитят девствената природа със създаването на мащабни паркове, някои от които са в списъка на природното наследство на ЮНЕСКО. Флората и фауната, изобилства от видове намерили убежище и мир. Емблематичните видове за страната са кафявата мечка, която живее тихо в планинските масиви за радост на любителите на природата.
Столицата на България е София от 1879г. насам (или града на мъдростта), един град, който носи отпечатъка на историята от най-малко две хилядолетия: римски и средновековни останки свидетелсват с джамиите, сгради с австро-унгарски стил заедно с монументални сгради от епохата на Сталин. През 1879г. населението е само 12 000 жители, докато днес то е около1,2 млн.
Пловдив (около 506 913 жители), Варна (около 397 255 жители), Бургас (около 310 364 жители), Русе (около 177 475 жители), Стара Загора (около 235 701 жители), Плевен (около 172 945 жители), Сливен (около 128 141 жители), Добрич (около 121 645 жители).
Страната се състои от 9 области: Бургаска област, Варненска област, Ловешка област, Област с административен център Монтана/Михайловградска област,Пловдивска област, Разградска област, София град, Софийска област и Хасковкса област, които формират 28 административни области, ръководени от управител и областна администрация. Те се разделят в 262 общини, управлявани от кмет и градски съвет, избиран от народа, със собствен бюджет, приет от Общинския съвет.
Населението към декември 2013г e 7,2 милиона, трайно спада от 1992г., в резултат на емиграцията и скоростта на отрицателен прираст (-5,5% през 2012г.). Средната продължителност на живота е 74 години. Средната гъстота е 75 жители / км². Градското население (72,9%) се състои от 84,8% български, 8,8% турски, цигански 4,7% жители. Работещото население към 2011г е 4,789,967 души.
Православното християнство е традиционна религия в България и е най - практикуваната от почти всички българи (86%). 9,7% от турските мюсюлмани се събират в джамии. Третата етническа група от българското население се състои от циганите, наричани роми, което означава "човек" или "лице". Тяхната популация в света е около 10 милиона, по-голямата част се намира на Балканите. В България е трудно да се определи тяхнато вероизповедание. Някои са православни християни, други мюсюлмани. Евреите и католиците са малцинство, има само една синагога в България (в София) и една католическа църква (Свети Павел, в Русе).
Официалният език е български. Употребява се кирилицата, наречен така на името на своя създател, български монах от 9-ти век (Константин-Кирил Философ и брат му Методий). Руският е втория език в страната, въпреки че е загубил своята значимост след края на Източния блок. Турският все още се използва от мюсюлманското население в България. Английският език навлиза и заема второ или трето място, особено сред младите българи. Персоналът на хотели, ресторанти и туристически бюра владеят на добро ниво английски език. Немският вероятно е вторият език в туристическата сфера. Българите на определена възраст владеят френски език, особено тези в големите градове, където френските училища са налице.
Националната валута е лев фиксиран към еврото, нейният паритет се равнява на € 0.51. Българските кредитни карти са еднакви. Това е начин на плащане, който най-често се среща. Чековете не са разпространени в България.
България е република с еднокамарен парламент. Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание, който има 240 места, чиито членове се избират пряко по пропорционалната система за срок от четири години. Събранието избира Министерски съвет, оглавяван от министър-председател. Този съвет помага на президента, който в качеството си на държавен глава, осъществява върховната власт и се избира пряко за срок от пет години. Съдебната власт е представена от Върховния съд, чийто председател се назначава за срок от седем години от президента на републиката и от Конституционния съвет, съставен от 12 съдии, назначени или избрани за срок от девет години.
2000г. Преди Христа - окупация на територията на България от траките, народ с индоевропейски произход. Ловци и животновъди, траките създават богата цивилизация, за което свидетелстват съкровища и могили. Те имат значително влияние върху гръцката култура, на която донасят култа към Дионис и мита за Орфей. Траките са били най-многобройният народ след индийците по това време.
4-ти век Преди Христа - Заселване на значителен брой гърци по крайбрежието на Черно море до Месемврия (Несебър), Хелиополис (Обзор), Одесос (Варна), Анхиало (Поморие), Аполония (Созопол), ...
45 Преди Христа - Регионът е превзет от римляните, след десетилетия на борба. По време на царуването на Клавдий, се създават римските провинции на Тракия и Мизия.
395 - Тракия и Мизия са прикрепени към Източната Римска империя, на която те дават два императора: Маркиан (450-457) и Юстиниан Велики (527-565)
5-ти век - Началото на века е белязано от славянското нашествие. През втората половина се появяват българите (наричани още прабългари, за да ги разграничават от сегашното население, смесица от тракийските племена, славянски и прабългарски). Прабългарите са били страховити конници управлявани от ханове и аристокрацията на боляри.
632г. – 651г. - Велика България, основана от хан Кубрат, се формира от oбединението на всички племена, които са живели между Черно море, Азовско море и Каспийско море. Основите на държавата са определени със строго описание на територията, ясна администрация, единни закони (вероятно базирани на правото, съблюдавани от българските племена) и собствена външна политика. След смъртта на хан Кубрат, единството на империята не е запазено, хората са разпръснати и това е четвъртата миграцията, която ще доведе до днешна България.
681г. - Създаване на българската държава при хан Аспарух, син на хан Кубрат, която се простира отвъд пределите на Дунава.
700г. – 720г. - времето на хан Тервел. Този велик военен стратег спасява Византия от арабското нашествие, което му печели титлата на Цезар.
863г. - създаване на глаголицата от братята Кирил и Методий, която е приета в България и се създава кирилицата, носеща името на своя създател.
865г. - Българският народ приемат християнството по времето на царуването на Борис I.
893г. – 927г. - Златен век за българската култура при царуването на Симеон I Велики. Симеон установява българската столицата във Велики Преслав, която се превръща в престижен артистичен и интелектуален център. "Велика България", която включва Сърбия, Албания, Македония, част от Румъния, почти цяла Гърция и европейските територии на Турция. България по това време е най-голямото царство в Европа и се конкурира с Византия, която я обсажда няколко пъти.
1018г. - България става провинция на Византийската империя, след години на ожесточени войни.
1186г. - Иван Асен и Петър, боляри от Търново, възстановяват българската независимост и основават династията Асеневците, които създават Втората българска държава.
1197г. – 1207г. - времето на цар Калоян. Столицата, установена в Търново, е прекръстена на " Вторият Константинопол".
1218г. – 1241г. - Царуване на Иван Асен II. На територията на България се намира Тракия, Македония, Епир, Албания, и се простира между Черно море, Егейско и Адриатическо море.
1280г. - С края на Асеневците границите на държавата се променят: страната е разделена на две царства, които имат за столици Велико Търново и Видин. Въпреки турската заплаха, България остава разделена.
1396г. - След Велико Търново и Видин попада в ръцете на турците, водещо до срив на християнските държави на изток.
България като държава изчезва и се превръща в турската провинция (Румелия). Ако тя запази своят език и религия, ще е принудена от новите си господари да дължи тежки данъци, децата им биват мобилизирани и вписани в Османската военни структури. Убежище за българската култура е манастира, чакайки по-добри дни.
1595г. - Бунт в Търново. Неговият провал отваря период на репресиите, придружени от политика на насилствена консервация - това на помаците, ислямизираните българи.
1688г. - Българите отново се надигат срещу османците. Провалът на този нов бунт ги отвежда до отлагане на надеждите им за освобождение към руснаците.
1850г. – 1870г. - Националното съзнание се пробужда, благодарение на писанията на монах Паисий и на манастирите, които са служили за убежище на революционерите. Васил Левски организира мрежа от тайни комитети за освобождение.
Април 1876г. - Масово въоръжено въстание, убити в кървава баня (30 000 българи са избити), което надига европейското възмущение .
1877г. – 1878г. - Цар Александър II на Русия обявява война на турците. Български доброволци се включват в руските и румънските войски. След тежки боеве, руската победа води до освобождаването на България.
3-ти март, 1878г. - Подписването на Санстефанския мирен договор, България намира своите граници през 14ти век, които обхващат голяма част от днешна Македония. Но под натиска на европейските сили, на Берлинския конгрес, 13 Юли 1878г., България е разделена на 3 части (Княжество България, Източна Румелия и Македония и Одринска Тракия), за да се избегне създаването на твърде силна държава на Балканите.
1885г. - Александър I, ръководи Княжество България
1908г. - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, внук на Луи-Филип, се възползва от анексирането на Босна от Австро-Унгария, за да вземе титлата Цар на българите и името Фердинанд I. България става независима държава.
Октомври 1912г. – май 1913г. - Първата Балканска война. Турците, повалени, подписват Договор с Лондон, което им отнема цялата земя на запад по линия Енос-Мидия, но запазват контрол над Проливите.
Юни – юли 1913г. - Втората балканска война. Победителите в първата война се борят за завоеванията на Османската империя. Българите атакуват гръцко-сръбската коалиция, но нападнати от румънците и турците, те са победени. Губи много от териториите, завладени през първата война, дава Южна Добруджа на румънците, възстановява Адрианопол (Одрин) на турците, а Македония е разделена между Сърбия и Гърция.
Есента на 1915г. - България се нарежда редом до Централните сили, когато по време на Първата световна война и обещават връщане на всички територии. Българските войски окупират Македония и Добруджа.
Септември – октомври 1918г. - Българите са принудени на примирие през 29 септември. Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. Ньойският договор отнема на България достъпа до Егейско море.
1941г. - България влиза във Втората световна война на страната на силите на Оста, Германия, Италия и Япония. София е била единственият съюзник на Хитлер, която отказва да предаде еврейските си граждани в лагери, не се е състоял сблъсък на българска територия, управлявана от Борис III. България също е обявена за неутрална в Германо-съветския конфликт. След това тя възстановява Южна Добруджа и цялата гръцка Македония и Сърбия.
1944г. - След конференцията в Ялта и Потсдам, които слагат край на войната, България е поставена в сферата на съветско влияние. Червената армия окупира България.
1946г. - Обявяване на България за Народна Република.Страната следва изцяло политиката на СССР.
1953г. – 1989г. - Години поставени под управлението на комунистическата партия, под ръководството на Тодор Живков, държавен глава на Комунистическата партия в продължение на 36 години.
1991г. – 1992г. - Приемане на нова демократична конституция и първите свободни президентски избори.
1999г. - На срещата на върха в Хелзинки започват преговори за влизането на България в Европейския съюз, предвидено за 2007г. България показва желанието си да се присъедини към НАТО.
26 март 2003г. - България е официално част от НАТО.
25 Апр 2005г. - България подписва Договор за присъединяване към Европейския съюз.
01 януари, 2007г. - България с Румъния се присъединяват към 25-те страни-членки на ЕС....
На кръстопът между Изтока и Запада, България е страна, през която в продължение на векове са преминали велики цивилизации: тракийски, римски, гръцко-византийски, славянски, прабългарски и източни.Обичаите и народните традиции са дълбоко вкоренени в ежедневието на българите. Културата е представена в архитектурата на църкви, манастири, села - музеи и много исторически паметници, но и чрез фестивали, музика, танци, празници и ритуали, които са съществена част от България днес. Българските традиции са увековечени и от живописта, занаятите - металообработка, дърворезба, керамика, текстил. Фолклорът все още със солидно присъствие в селата е гарант за съхранението на тези древни ценности.
Ако повечето от средновековните сгради бяха унищожени, нямаше да можем да придобием представа за величието и нивото на архитектурата в България, ярки примери са: възстановяването на крепостните стени в Плиска, моделът на Кръглата църква в музея на Преслав и възстановяването на Царевец в Търново. Ренесансът е златен век за религиозните сгради (манастири и църкви) и обществените (села - музеи). Българският възрожденски стил е уникален: с дървените си къщи, тези от каменни, или с дървени конструкции и обрисувани в ярки цветове, с просторни дворове пълни със зеленина, оградени с високи стени разположени около цялата къща. Горните етажи са издадени към улицата, оставяйки впечатлението, че могат да се докоснат. Интериорът на къщите е по-богат от външната им част. Дървесината прецизно резбована присъства навсякъде, особено по таваните. Новите сгради са построени в традиционни форми, за да се оценят от българския народ, и човек да се почувства "като у дома си“ на място, в квартала си, в своя град. Най-известният архитект през този период е Кольо Фичето, който е оставил много паметници в цялата страна.
България притежава множество манастири (повече от 160 на брой). Първият е построен през 9-ти и 10-ти век в близост до големите градове. Това е епохата, когато са постваени основаните на първите манастири, църкви и скални манастири (този в Иваново). През периода на османското владичество, повечето манастири са разрушени, изоставени и разграбени. От 15-ти век някои от тях са реставрирани и разширени ( като Рилския и Бачковския), други са били построени. Постепенно те стават български културни центрове. В началото на 19 век, под влиянието на монах Паисий и неговата История Славянобългарска, манастирите са били домове на първите революционни движения. Именно там могат да се намерят значими ръкописи за националната история, български литературни произведения, както и школи за обучение . Това всъщност са пазителите на българската духовност. Зад техните сурови каменни фасади се крие голяма художествена красота почти " божествена" . Интериорът на българските манастири е богато украсен с икони, стенописи и дърворезба. Сребърните прибори допълват създадената благочестива атмосфера. Днес българите са благодарни и привързани към своите манастири, заради главнота роля, която са изиграли в миналото. Също така са изключително любопитни и примамливи за посещение и културен туризъм, те са уникално съкровище за света.
Боята и цветовете навлизат на територията на България с тракийското погребално изкуство. В последствие, тя преминава през Византийско влияние и остава в религиозната сфера. Източен барок от 18 век дава своя принос за третото изкуството. Модерната живопис е смесица от исторически и национални елементи на големи международни художници. Техниката, с която се създават иконите, заслужава специално внимание, тъй като дава поглед за мястото им в историята и ежедневието на българина, за прехода от девети век до наши дни. Тя достига своя апогей през 12 до 13 век. Била е в състояние да се поддържа по време на османското нашествие до Ренесанса. Трябва да се споменат и стенописите, които допълват религиозното и културно наследство. Модерната живопис се появява със Захари Зограф (1810г.-1853г.), който украсява най-стойностните български манастири с изключителни стенописи. Той ще постави основите на светската живопис. Голямото име в съвременната българска живопис несъмнено е Владимир Димитров – Майстора (1882г.-1960г.), чиито произведения са известни по цял свят. Съществуват художествени галерии в почти всички големи градове. Въпреки това, най-престижните колекции са изложени в галериите в София.
Занаятите са допринесли за опазването на културата, също така и на българската традиция. Така че днес дърворезба, метални изделия, текстил и керамика все още се практикуват.
Дърворезба - Първоначално тя е била използвана в украсата на иконостаси и интериора на църкви и манастири. След това за украса на интериора на домовете на богати търговци, особено за тавани. Има три основни училища: това в Трявна, Самоков и Дебър, всяко от тях използвайки различни техники.
Металообработване – През 18-ти век това изкуство е имало своето място основно в изработката на медни предмети, както и за декорация или за предмети използвани в ежедневието. Въпреки, че индустриализацията е засегнала професията, някои занаятчии са се специализирали по тракийски традиционен начин, главно в техниката на щамповане и филигран.
Текстил - български тъкачи споделят своята работа в продължение на векове. Това изкуство се е превърнало в регионална традиция с различни методи и модели. В Котел използваните форми са от геометрична тип. В Чипровци и Самоков, моделите са флорални. Губерите водят началото си от Родопите, докато Ямболиите са типични за Ямбол ... бродерията, междувременно, е известна и практикувана навсякъде. Жените изпитват удоволствие да декорират домовете си със собствено създадени произведения.
Грънчарство - Това със сигурност е най-старата професия по цял свят. Откриваме го в големи количества в тракийските гробници. Могат да се срещнат навсякъде керамика с флорални мотиви и ярки цветове, тъй като те са типични за българина в традиционната керамика.
Първите литературни проиведения са видели бял свят в края на девети век. Религиозната мисъл преобладава в писанията през този период. Симеон Велики, силно отдаден на религията, благоприятства за създаването на литература, по време на неговото царуване е бил златният век. Всъщност, българският се счита за първия популярен писмен език в Европа. Благодарение на кирилицата населението вече не е било длъжно да познава трите приети езика : еврейски, гръцки и латински. Това дава възможност на България да предприема посещения лице в лице с византийски религиозни власти. Най-бляскавият период на средновековната писменост е четиринадесети век, в Търново, в обкръжението на патриарх Евтимий. Неговите ученици бежанци в Русия, са допринесли за развитието на литературата, както и навлизането на кирилицата по тези земи, докато културата е угасвала в родината им. По време на османското окупация целия културния живот бил унищожен, освен в манастирите. До създаването на История славянобългарска от Паисий Хилендарски през 1762 г., което събужда националното съзнание. Литературата в този период е предимно патриотично вдъхновение. Могат да се споменат имена по време на българското Възраждане като Петко Славейков, Любен Каравелов и Христо Ботев. След Освобождението, пламъка в сърцата на българите се запалва от творбите на Иван Вазов, чийто роман "Под игото" е със забележителен емоционален заряд. Погледът на българина се променя с Алеко Константинов, който пише Бай Ганьо. Периода между двете войни е белязан от двама разказвачи, Елин Пелин и Йордан Йовков. По време на комунистическия режим, шокът в литературния свят е голям. Социалистическият реализъм става догма. След известно либерализиране класическите писатели са реабилитирани. Можем да цитиране писатели като Димитър Талев, Димитър Димов и Емилиян Станев, чиито романи постигат голям успех. Други "модерни" тенденции се появяват по-късно, включително и философски и алегорични романи, които се радват на голям интерес. Демократизацията след 1989г. дава на писателите голяма свобода на изразяване. Постмодернизмът става на мода. Нови течения възникнат под влияние на събитията, но това ще отнеме известно време, за да бъдат структурирани.
Българското кино, въпреки ограничените средства, остава впечатляващо. Национализацията му през 1948г. вероятно ограничава свободата на авторите, но не и тяхното творчество. То преминава през криза и се търси. Лятото на 2000г., на българският филмов фестивал (златна Роза), предполага възраждането на 7-мото изкуството. Докато българското кино се бори, българският театър е във възход. През 1872г., "Иванко, убиецът на Асен I" трагедия на Васил Друмев, бележи раждането на българския театър, който ще достигне своя връх в началото на ХХ век. По времето на комунизма, театърът е се превърне в място, където много неща забранени другаде са повече или по-малко толерирани от цензурата. Днес, частни трупи, пълнят залите и се радват на внимание извън нашите граници.
Българска народна музика се слави с известна популярност по света, благодарение на "Мистерията на българските гласове". В миналото се е казвало, че българинът пее от раждането до смъртта, пее докато работи, докато се смее или плаче. Българската музика е силно повлияна от различните периоди на историята. Те се различават в по районите в страната. По време на османското робство, българският народ използва песента като средство за изразяване. През този период са били създадени много популярни песни. Резултатът е необичайно богат фолклор, уникален със своите сложни ритми. Свободата разрешава раждането и на друг вид музика. Композиторът Панчо Владигеров вдъхновен от популярните песни, създава своя музика и постига невероятна репутация. Певци като Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова са известни по цял свят. Можем да добавим и забележителните международни изяви на Софийската опера. Тя създава също и филмова музика. Трябва да споменем и българските хорове, които редовно събират овациите по участия в международни фестивали. Типичните инструмент са: гайда, кавал и дудук, тамбура и гъдулка, перкусии, тъпан и тарамбука. Наследството на Орфей изглежда е все още живо чрез българските гласове. Наша песен е излетяла и в космоса „Излел е Дельо хайдутин“ изпята от Валя Балканска.
Българите отдаваме голямо значение на фестивалите. Едни от най-извесните са народните събори (танци, музика, пеене). Те позволяват на хората да се срещат, да създават и развиват социални връзки. Този дух на събиране продължава и до днес, фестивалите обединяват българи от всички краища на страната, като привличат и туристи от цял свят. Един от най-важните празници за страната е този в Копривщица, който се провежда на всеки 5 години. Това е възможност за традиционни музиканти и певци да изразят свободно и спонтанно своя талант. Хиляди хора се отдават на страстта си и създават уникална празнична атмосфера. Тя е смесица между фолклорен фестивал и средновековен панаир. Фестивалът се провежда на хълмовете на Копривщица, за да се създаде по-голяма автентичност. Друг фестивал с модерно звучене и с международно участие е този в Бургас, провежда се всяка година през август и привлича множество български и чуждестранни артисти, както и щастливи туристи, които идват специално за фестивала. Празникът на розата в Казанлък се провежда всяка година през месец юни, като с годините се е превърнал в международно събитие. Не само розите, основната индустрия в Казанлък, са в разцвет, но самият град процъфтява. Участниците имат възможност да се присъстват на ритуала - бране на рози, да участват в шествието по коронясване на Царица Роза, да се наслаждават на танците, традиционните костюми и песни. Отделно от тези примери, има множество културни събития и фестивали в цялата страна, които си струва да посетите.
За да се опознае българина, човек трябва да открие неговото ежедневие, начина му на живот и поведението му в обществото: святостостта на семейството, силните приятелски връзки, топлината и гостоприемството, главната роля на обичаите и празниците. От друга страна, различни елементи допълват неговия начин на живот и функциониране. Всъщност, социалният живот, важните събития са това, което му позволява да изгради връзката между общността и личността. И накрая, но не на последно място значението на храната, илюстрирано чрез българската поговорка: "Гладна мечка хоро не играе". Въпреки своята простота, кухнята е истинско богатство на вкусове и качество, придружено с "божествена" напитка - виното.
Българската кухня е отражение на местоположението и историята на страната. Намираща се между Изтока и Запада, тя е смесица от различни вкусове – тракийски, славянски, гръцки, ориенталски и местните кулинарни традиции. Вляе се от сезоните и селскостопанското богатство на страната: много зеленчуци, супи и салати . Месото е със силно присъствие в българската кухня, свинското месо е най – консумираното, следвано от пилешко и агнешко месо. Що се отнася до говеждото, рядко се използва в специалитетите. Риба и рибни изкушения също украсяват масите. Специално внимание е отделено на подправките, включително и на известната чубрица. Сиренето и млечнте продукти присъстват незименно на българската трапеза. Уникалният вкус на българското кисело мляко се дължи на бактерия Lactobacillius Bulgaricus, която се среща само в България. Да не забравяме и традиционна българска закуска приготвяна от стари времена от нашите баби – баницата, придружена с чаша боза, айрянн или топъл чай.
Предястия - по принцип предястията се състоят от салати, колбаси и супи. Най-консумираните салати са шопска, овчарска, мешана, печени чушки, снежанка, кьопоолу, руска салата. Те са придружени обикновено с ракия и по-рядко с мастика. Супите са неразделна част на българските трапези. Те обикновено се сервират в красиво декорирани кепамични купи. Несъмнено ще се рахладите с лятната супа таратор, често срещаните пилешка супа, боб чорба и любимата на много българи шкембе чорба. Подобно на салатите, те също са овкусени с много подправки според сезона. Българите са любители и на месните специалитети, от които се предлагат богат избор – най-известни са лукнка, пастърма...
Ястията – Различаваме две основни категории: месо на скара и ястия приготвени в гювеч. Обикновено наименованието скара в България се използва като събирателно за различни видове месо приготвено на скара – това са познатите на всички кебапчета, кюфтета, кърначета, пържоли, шишчета. Относно ястията приготвени в гювеч, те са специалитет на "баба", чара на българската кухня. Приготвят се на слаб огън много часове и рецептите са различни според региона. Известни специлитети са кавърмата, гювеча, мусака, сарми.
Десерти - десертите, не се славят с голямо разнообразие, част от тях са повлияни от изтока като баклавата, кадаифа или халвата. Правят се различни видове торти – с бисквити, бишкоти и крем, крем карамел, сладолед , палачинки, плодове и разбира се, българското кисело мляко придружено с различни видове домашно сладко, мед и ядки.
Напитки - българите са големи ценители на кафето, особено сутрин и домашно приготвените чайове. Тук ще намерите различни видове минерална вода, газирани или не, идващи от много източници в страната. Най – консумираните са тези на Девин, Хисар, Горна Баня. Енологията е стара наука датираща от хиляди години в България. Винената традиция е силно вкоренена. Отделно от френските сортове, които съставляват по-голямата част от износа (Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, ...), тук се отглеждат голямо количество местни сортове грозде, които са емблематични (Мавруд, Памид, Гъмза, Мискет ...). Вината са с добро качество и имате реалната възможност да дегустирате много от тях в различните региони в страната. България произвежда и бира с много добро качество и на достъпна цена. Сред най-популярните марки са Каменица и Загорка. Мастиката е анасонов аперитив, който се консумира чист или разреден с вода. Не на последно място трябва да споменем и традиционната българска напитка, която присъства на всяка маста, българската ракия. Често се консумира с известната шопска салата. Има два основни вида ракия – направена от сливи с богат вкус и гроздова, която е по-суха. За първата категория, най-известната от тях е на "Сливенска Перла" от Сливен, а вторият тип "Аламбик“ от град Поморие. Наздраве!
Празниците са много важни за българите. Те не са само част от тяхното културно наследство, но и определят техния начин на живот, изпълнен с много традиционни празници и обичаи. Някои ритуали са вдъхновени от популярните вярвания, други са определени от православието. В този контекст, трябва да отбележим, че българите отдават голямо значение на именните дни, приятен повод да се съберат. Източник на радост, случай да се срещнат, българските фестивали са оцелели от премеждията на времето. Те са част от традиционния и уникален начин на живот. За събития и предстоящи фестивали имате възможност да се консултирате с нашия културен календар.
България, макар и малка, създава много спортисти на високо ниво, наследство от комунистическия период, когато спортът е силно развит. Българите все още посвещават много време на спорта, начин да подобрят своята конкурентноспособност и с цел за изграждане на социални връзки. Отличават се някои колективни спортове (като футбол и волейбол) и индивидуални дисциплини (като вдигане на тежести, борба, висок скок, ...). Хората се събират всеки ден с приятели. Дали със съседите или на ресторант, нощен клуб, музей, кино, всеки намира своето предпочитано занимание. Приятелството е крайъгълният камък на българското общество. Накрая, освен материални неща, не пренебрегвайте невидимото за очите. Изкуството да се живее в България ще даде последователност и автентичност на вашето пътуване. Оставете се на изненадата, отделете време за разкриване на душата на народа, за да можете да придобиете правилна преценка за тази прекрасна страна.
България е парламентарна република от 1991г. Тя е организирана като повечето други демокрации по модела на разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Започва своя преход към пазарна икономика със закъснение в сравнение с други страни и в неблагоприятни условия следвана от икономическа криза поради бърза "раздяла" с бившия Съветски съюз и липсата на координация между политическите партии.
Страната е на дъното през 1996г. Правителството, което следва, подкрепено от МВФ и Световната банка, извършва драстични реформи, за да изведе страната на прав път. Връщането към растеж се наблюдава през 1999г. Тези резултати са приветствани от Европейския съюз, който е отворен за официални преговори към присъединяване на страната към ЕС.
Реформите се извършват от правителството на Симеон Сакскобургготски, бивш цар на българите в изгнание от 1946г. в Испания, което спечели парламентарните избори през 2001г. по време на триумфалното му завръщане в страната. През следващите четири години той доказва и бележи завръщането на България на международната сцена. По-голямата част от приоритетите, които правителството е задало в началото на мандата си, явно са били засегнати, включително приключването на преговорите с ЕС и присъединяването на страната на 1 януари 2007г. както и присъединяването към НАТО. Икономическите показатели на страната са забележителни, един от най-добрите темпове на растеж в Европа, санирани бюджетни финанси, гъвкава и ефективна парична политика, силното вътрешно търсене, значителен спад в безработицата и рязко увеличаване на покупателната способност на населението. Кабинетът печели доверието и привлича вниманието на чуждестранни инвеститори, които идват в страната, за да подкрепят искономическия разтеж.
Икономическата оценка на страната в края на 2005г. може да се счита за много окуражаваща и основана на политическата стабилност, която ще позволи постигането на всички цели поставени от европейските и международните организации. Прилагаме ключовите статистики на икономиката на България от края на 2005г. Икономическият растеж е бил 5,5%, след 5,7% през 2004г..
Инфлацията е била 6,5%, леко повишение в сравнение с предходната година (4%), дължащо се на увеличението на петролни продукти и някои хранителни продукти и поради наводнения през годината. Нивото на безработицата от 12% през 2004г. спада до 10,1% през 2005г. с безработни около 334 200. Търговският дефицит възлиза на 4.4 € милиарда срещу 3.0 € милиарда през 2004г. Вносът се увеличава с 26.4% (13.8 милиарда € ), включително средства за производство. Износът от друга страна е нараснал с 18,4% ( 9.5 милиарда € ). Икономическият разтеж възлиза на 1.80 € милиарда, установени 900 милиона от предходната година. В доклад за държавния дълг / БВП в края на 2005г. е 32.4%, доста под 60%, наложено с критериите от Маастрихт. Това съотношение е приблизително 40,9% през 2004г..
Днес икономическата картина е по-различна. Според проучвания на пазара направени през изминалата 2014г. българската икономика продължава да се забавя. За периода октомври-декември на 2014г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.2% на годишна база. Данните по компоненти показват, че главната причина за ниския растеж на икономиката се крие в отслабения принос на инвестициите и на търговското салдo – ръстът на износа и вноса изостава спрямо 2013г., като забавянето е по-осезаемо при експорта. В края на годината има и оптимизъм. Ръстът на крайното потребление и подобрената събираемост на косвените данъци донякъде компенсират негативните фактори.
На база експресните данни се вижда, че номиналната стойност на БВП за цялата 2014 г. надхвърля 82 млрд. лв., което е с 1.75 млрд. лв. повече от 2013г.
Изминалата 2014г. може да се определи като една от най-тежките през последните 15 години. Липсата на стабилност и предвидимост неминуемо се отразява върху един от най-важните компоненти, които могат да предизвикат по-голям икономически растеж – инвестициите.
Добра новина тази година е, че вътрешното потребление расте през всички четири тримесечия за разлика от 2013 г., когато тенденцията е била различна. Друга положителна новина е, че в последното тримесечие износът отново расте – с 4.5% на годишна база.
Стратегия за устойчиво развитие на туризма, хоризонт 2030г.
Световната икономическа криза и несигурност през 2009г. оказват влияние на туристическата индустрия както в световен мащаб, така и в България, но още през 2010г. входящите пътувания в България надминават предкризисните нива от 2008г. и е налице тенденция на възстановяване на туристическата индустрия и отбелязване на темпове на стабилен растеж, като регистрираният ръст за периода 2008-2012г. е 13.2%. Като се имат предвид регистрираните темпове на растеж в България през последните години (5.4% за 2010г., 4.6% за 2011г.и 3.4% за 2012г.), които са по-високи спрямо средните за суб-региона и в съответствие с прогнозите на СОТ за развитие на туризма в суб-регион Централна и Източна Европа, може да се очаква България да отбелязва средногодишен ръст на входящия туризъм по-висок от средния за суб-регион Централна и Източна Европа от около 4% до 2020г. и около 3% средногодишен ръст за периода 2020-2030г..„Източник: Министерство на Икономиката и енергетиката“
В съответствие с тези прогнози и при равни други условия може да се очаква, че през 2020г. България ще привлича над 9 млн. чуждестранни посетители безтранзитно преминалите(37% ръст за периода 2012-2020г.), а през 2030г. над 12млн. чуждестранни граждани ще посещават страната ни с цел туризъм, т.е.входящият туристопоток към България ще се удвои спрямо регистрирания през 2012г..„Източник: Министерство на Икономиката и енергетиката“
България
Македония
Румъния
Сърбия
