През своето съществуване, българският народ хармонично създава система от традиции и празници. Състои се от четири основни цикъла според земеделския календар и смяната на сезоните. Коледа е най-големият зимен празник, наричан още колада, голяма коледа, божик, божич в зависимост от региона. Коледа произлиза от латинската дума „calendae“, която при римляните означава първият ден от месеца, който се свързва с новолунието. Думата коледа е позната на всички славянски езици: руски, беларуски, украински, полски, чешки, словашки, сръбски, хърватски. България празнува Коледа на 25 декември според григорианския календар, докато други славянски страни като Македония, Черна гора, Сърбия, Русия и други следват юлианския календар на 07 януари.
Първата вечер се нарича Бъдни вечер до полунощ на Коледа.
Най-възрастният мъж (или най-възрастната жена) минава с тамян във всички стаи на къщата и в пристройките. Има превантивна и пречистваща цел. Огънят се кладе със съчки от круша, дъб или бук.
Ястията са скромни, вегетариански, без никаква животинска мазнина, тъй като е последният ден от Великия пост, вечерята започва рано, за да „узреят житата“ и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината.
В полунощ започва Коледа. Сутринта преди Коледа (малка коледа) печем няколко хляба. Най-важният хляб е този, посветен на празника Богова пита (Боговица, Колашки колак, Вечерник, Светец и т.н. ... в зависимост от региона). Питата е кръгла и върху нея се оформят изображения на нива, домашни животни, кръстове, кръгове, цветя и птици. В части от Западна България, Трявна, Пловдивско и Македония, е вмъкната и сребърна монета.
Малките коледари, на групи от по три-четири деца на възраст между 8 и 12 години, добре облечени, с гега и малка торбичка на рамото, ходят от къща на къща, пеят коледарски песни и наричат за здраве, даряват се кравайчета (кифлички с ядки и сушени плодове). В Западна България краваите са оформени като подкова.
За Коледарите, млади момичета пекат специални плетени питки или с дупка. Правят кравай (хляб) за любимия си коледар с допълнителни украси от ядки, сушени сини сливи, здравец (лист от здравец) и др.
Коледарите са мъже: необвързани, млади или младоженци. След като са се срещали десет дни преди това, за да разучат народни песни и да изберат своя водач (станеник, четник, мармарен, кудабашия, коледарски цар), те ходят по къщите от полунощ до зори облечени в празнични дрехи и с китка на калпака. Пеят обредни песни за щастие и здраве.
Преди да излезе от къщата, ръководителят на групата произнася благословията (блаженка). Това е много дълъг традиционен стих, с много хумор, който се произнася много бързо.
Винаги завършва с пожелание: "Колко звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!"
Излишните дарове се препродават или подаряват на бедните, на църквата или на общинската библиотека (читалище).
На 25 декември ястието е по-богато, ястията са със свинско или пуешко.
България
Македония
Румъния
Сърбия
Bulgarie
Romanie
Macedonia
Serbie
0 Коментари
Добавете вашия коментар!