Според българските традиции този празник се провежда в съботата през първата седмица на Великия пост преди Великден. Конят бил част от имането на селяните, които го използвали за работа, за пътуване и превоз на товари, особено в планината. Поради тази причина култът към коня е бил много разпространен в България.
Тодоровден е празникът на коня. В негова чест, заради здравето и плодородието, в което се вярва, че носи, свети Теодор, закрилникът на конете, е представен в иконописа като ездач на бял кон.
Тодоровден се нарича още Тодорица или Конски Великден и се празнува в събота след Сирни Заговезни - неделя (празник на прошката).
Тодоров ден е първият в цикъла на трите пролетни празника, които предшестват Великден. Вторият е Лазаров ден, следван от Цветница.
По този повод се приготвят специални краваи с формата на подкова, копито или конче, които се раздават на съседите и в храната на животните.
Докато взимаме хляба, казваме: Да са ви живи и здрави конете, да се плодят и множат!
Основният обичай е конното надбягване, наречено кушия. На този ден конете са добре изчеткани и украсени.
Всички хора, които имат коне, се събират няколко дни преди празника, за да го подготвят и да изберат наградата, която обикновено е юзда за коня и риза или кърпа за ездача.
Победителят в надпреварата прави обиколка на селото, за да поздрави всички хора за празника, а по-късно всички се събират в къщата му.
Този празник се чества всяка година по местен обичай в село Блатец, Сливенско, във Войводиново на два километра от Пловдив, в Сапарева баня край Дупница, в Гоце Делчев, Кула, Бисер, Изгрев, както и в много други села и градове.
0 Коментари
Добавете вашия коментар!