След Руско-турската война през 1828-1829 година, се предприемат реформи от Султан Махмут II, дава по-голяма религиозна свобода на християните в империята, като им позволява да изградят църкви и училища.
Широка лъка е едно от първите селища в Родопите, които са получили разрешение за строеж на църква през 1834г. избраното място било тава на, което от незапомнени времена се събирали да изпълняват местни традиции, духовни обреди, курбани. Въпреки съпротивата от турски офицер, Смаил ага и мюсюлманското население, в селото започва строителството. В деня на първата копка, Смаил ага, вдигнал оръжието си срещу зидарите и им наредил да спрат работа. Тодор Щурият му отговорил, че село може да се вдигне, но камъкът, няма. Мюсюлманите от селото решили да попречат всячески на работата им.
Този сблъсък завършва с жалба, подадена в Пловдив и от там изпращат свой представител в Широка лъка, за да успокои напрежението и да съдейства за развитието на работата, която трябвало да бъде завършена за 40 дни. Цялото село е участвало в изграждането на църквата и тя била завършена според историците за 38 дни. Църквата била дълга 19 метра, ширика 12 м и висока 8 м, дебелината на стените била един метър. Осем колони с височина 6 метра подпирали покрива покрит с тикли. Масивните врати били обковани с дебела, желязна плоча за повече сигурност срещу набези и куршуми. Висока стена 5 до 10 метра укрепвала храма. Църквата е осветена през 1835г. и посветена на Успение на Пресвета Богородица.