Ивановският скален манастир е своебразна мрежа от 20 малки скални манастири, като най-впечатляващ пример е църквата "Света Богородица". Тя е част от големия скален манастир "Свети Архангел Михаил", която се намира на 22 км от град Русе. Тази църква се развива под закрилата на български царе и патриарси между тринадесети и четиринадесети век. Благодарение на запазените стенописи, считани за най-добрия пример на българското средновековно изкуство, манастирът е включен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.
Църквата "Света Богородица" висока малко над 2 м и с широчина 16 м, е създадена и изрисувана със стенописи с финансовата подкрепа на цар Иван Александър. Тя се състои от две сгради и параклис. В скалите, които се намират в съседство, може да се намерят останки от монашески килии.
Стенописите в църквата, разположени по стените и тавана са създадени от неизвестни майстори. Те показват сцени от Страстната седмица и живота на Св. Йоан Кръстител. Портрети на цар Иван Александър, на царица Теодора и други светци са показани в предверието на църквата, както и сцени от живота на сирийските отшелници в параклиса.
Стенописите в църквата се отличават с красота, жизненост и перфектна композиция. Това е един пример за високото ниво на култура постигнато по времето на Втората българска държава.