Името на град Троян е свързан с древния римски път пресичащ Стара планина и преминаващ през Троянов път - Виа Траяна, който е свързвал Мизия, Тракия и Егейско море. Основата на крепостта датира от началото на 15 век, когато българите се заселват в това изключително недостъпно място, избягвайки произволната османска власт. Грънчарство и дърворезба са били сред най-развитите занаяти, обогатявали града, талантливи майстори строители, включили се в създаването на красиви модели на българската църковна архитектура в града и региона, включително църквата "Успение Богородично" в Троянския манастир.
Построен в края на 16 в., по-рано като убежище на Васил Левски, той е бил обект на политически и религиозни събития. Възстановен е отново през 1835г. и изографисан през 1848г. от майстор Захари Зограф. Троянският манастир (в село Орешак) остава център на българската духовност. Той е трети по големина в България и заема важно място в историята на България.