Националният театър е разположен на Etienne le Grand, където всяка седмица се играят постановки.

Изграждането на Националния театър се извършва през 1906г. в резултат на работата на предприятието Хелмер и Фелнер, специализирано в изграждането на театри (главно театрите в Чернивци, Яш, Орадя, Тимишоара).

Сградата е построена в бароко-рококо стил, с капацитет от 1000 места и три реда ложи. За първи път е бил домакин на театрално представление на румънски език през 1919г., а през декември на същата година, представянето на компания на румънски език, е имало за цел да покаже понижаване на напрежението между двете общности.

Имате възможност да приключите обиколката на града с този музей на открито. Ако вече сте посетили този в Букурещ, не е необходимо да го посещавате.

Етнографският музей на Трансилвания предлага опознаването на архитектурата и занаятите на Трансилвания сред подреден парк, северозападно от Клуж-Напока.

Основан в началото на 20 век, той е първият по рода си музей в Румъния създаден с помощта на научен метод. Този метод позволява да се представят най-добре различните аспекти на живота в селата на Трансилвания.

Сред основните обекти са дървените църкви (село Петринду, Чизер и Хирални), ателие по керамика (село Жозесний Биргеулий), много традиционни ферми, ковашки работилници и фабрики.

От Клуж-Напока ще се отправите към малкото градче Реметя, където ще прекарате нощта.

Местоположението на Реметя се е превърнало последните години в град-музей, както и в архитектурна и градска защитена зона, призната от Националната служба за исторически румънски паметници. Представя се пътя преминаващ през този малък град в подножието на Западнорумънските планини, в който до скоро са се отглеждали само земеделски култури. Първоначално, секелското градче Реметя е построено благодарение на минното дело и селското стопанство, които му позволяват да изпита силен период на растеж през седемнадесети и осемнадесети век .
От този период, по улиците на селото е запазено голямо архитектурно наследство. Местните власти осъзнават архитектурната стойност на къщите в града в края на годините около 1990г. и решават да направят реставрации, за да дадат тласък на Реметя по пътя към екотуризма.
Така Реметя и областта влизат през 2012г. в списъка на местата претенденти за ЮНЕСКО. Типичната архитектура на селото и красотата на околностите в Румъния са уникални и някои от тях без колебание могат да поставят Реметя сред най-красивите села.
Наблизо, в село Колцещи, южно от Реметя се намира крепостта Траскъу. Тази сграда датира от края на тринадесети век и предлага прекрасна панорама към цялата долина.

Пристигайки в Реметя, може да направите обиколка на градчето, за да отриете уникалната му архитектура, а след това кратка разходка в масива Траскъу до връх Piatra Secuiului, на 1171 надморска височина. От тук ще се открие панорамна гледка към масивите Траскъу и всички околни долини.

Пътят започва от градчето Реметя.

Напускайки община Реметя, ще продължите в посока Алба Юлия.

Малкото селце Ариешени е курорт за зимни спортове, разположен в Terre des Moti на юг от природния парк Апусени.

Ариешени е разположен в долината на Ариеш на около 800 метра надморска височина. Това населено място се издържа предимно от земеделие, занаяти и отскоро от туризъм. Отвъд ски пистите си, общността разполага с незменно природно наследство, съставено от пещери, каньони и вертикални пещери, разпръснати из различните му махали.

Дървената църква на Ариесени се намира в центъра на едноименното село, в покрайнините на природен парк Апусени.

Тази църква, възпроизвеждаща отчасти стила на строителство в района на Марамуреш, е много добра илюстрация на дървообработването в региона на Terre des Moti. Това място за поклонение датира от края на XVIII-ти век и е класифицирано като исторически паметник през 2010 г., главно заради красотата на вътрешните му декорации.

Ще минете и през Маргинимеа Сибиулуи разположен в югозападната зона на окръг Сибиу с етноложко наследство, уникална култура и архитектура, благодарение на разстоянието от големите градове. Както всички в този регион, произходът на жителите произлиза от саксонците, които са обитавали земите през средновековието. Сега селата тази област са населени в по-голямата си част от румънци съхранили обичаите и традициите на региона. Много често по празниците, могат да се видят местни облечени в традиционната черно-бяла носия с шапка. Също така, тази част от жителите продължават да създават и предават опита си с гравирането на икони върху стъкло.

Региона, разположен в околностите на планина Синдрел, рисува своите прекрасни природни картини в южната му част, където времето сякаш е спряло за пастирите в планината.

Музей P.Zosim Oancea в Сибиел съхранява най-голямата изложба на икони върху стъкло на Трансилвания. Използването на смесица от източни и западни техники, тази хилядолетна техника е въведена в Трансилвания през 1699 година след анексирането на района от империята на Хабсбургите. Това народно творчество е било прието от земеделски производители, чиито произведения красят къщите в целия регион. Основният обект на тези икони остава Дева Мария и Христос.

Създаването на този музей се дължи на отец Зосим през 1969 г., пристигнал в селото пет години по-рано, той решава да развие този занаят, за да го направи разпознаваем сред по – широка аудитория.

Ще стигнем и до Сибиу, един от главните градове в Трансилвания (заедно с Брашов и Клуж-Напока). Главно със саксонци, градът е създаден от тях през 12-ти век. Укрепленията са били построени по-късно след татарското нашествие, коeто разрушава града и местните власти решават го опазят от нова инвазия. Градът преживява културен и икономически възход благодарение на географското си положение: Сибиу е кръстопът между между Влахия и Трансилвания, както и между Брашов и Унгария.

По време на комунистическия период, Сибиу е слабо засегнат от архитектурните вкусове на Чаушеску поради своята географска изолация от столицата (пресечната точка за комуникация между Букурещ и Сибиу е долината Олт). Заради богатото си архитектурно наследство и неговото опазване, Сибиу е обявен през 2007 година за европейска столица на културата, годината когато Румъния се присъединява към Европейския съюз. Този статут е важен в историята на града, тъй като са направени много реконстукции в посока процъфтяване на града и развитието на културните събития, които се отбелязват и днес.

Атмосферата в Сибиу наподобява на южен град в Германия, благодарение на своята отдалеченост и привързаността на саксонците до мястото им на живот, градът е съхранил първоначалната си същност.
В историческия център и околностите му, е особено приятно да се правят разходки сред търговските улици криволичещи между различните исторически паметници. Основните обекти, които будят интерес са разположени около централния площад (Piata Mare): по-малкия площад (Piata Mica), площад Huet, Моста на лъжите и Музеят Brukenthal. На юг се намират останките от крепостните стени, които обграждат града и пътя, водещ към зоната Marginimea Sibiului, Музея Astra, етнографският музей на открито представящ различните видове постройки в района.

Мостът на лъжите е построен през 1859 г., за да се улесни преминаването на каруците и пешеходците между малкия площад и площад Huet над проход в горната част на града. Този проход на времето е бил тунел, който е позволявал достъп до крепостта на Сибиу.

Mостът е третият направен от метал, построен в Румъния и най-вероятно последния, който е използван.

Тази конструкция, въпреки относителния архитектурен интерес, е един от акцентите на града заради легендите, свързани с него. Най-честото твърдение е, че мостът има странни реакции - когато някой лъже минавайки по това време през него, той се разклаща, което създава впечатление, че мостът ще се срути и лъжецът ще падне на земята. Друга легенда твърди, че този мост е бил място за среща между военните и дамите от Сибиу; за да постигнат целите си, войниците се кълняли в любов и лоялност към завоеванията си и в крайна сметка никога не се връщали в града. Други легенди разказват още, че името на сданието е свързано с поведението на някои безскрупулни търговци, които са лъгали своите клиенти, за да получат най-добрата цена за стоките си.

Относно изграждането, формата на моста може да ни заинтригува, без да има подпора и козирка, той е бил наречен "Podul culcat" (на румънски: покрит мост) от местните жители. На саксонски диалект думата '' culcat "означава '' лъже '' но и '' лъжа '' ... Този коварна грешка в превода позволява на местните да фантазират за историята на този мост.

В центъра на града се намира укрепената саксонска църква, образец в жанра. Тя е построена между 1486 година и 1524 година и през 1572 година става седалище на саксонската епархия в Трансилвания. Църквата и нейните укрепления все още са добре запазени благодарение на постоянните ремонти; имаме възможността да се възхитим на седемте кули, които опасват църквата и трите крепостни стени, служещи за защита.

Отвътре църквата е забележителна със своята големина и с олтара си, изобразяващ сцени на Дева Мария.

Това място за поклонение разкрива история, отразяваща начина на живот на саксонците през епохата на средновековието: те са измислили съвсем прост метод за предотвратяване на разводите в областта! Този метод е лесен, когато една от двойките в селото искат да се разделят, са заключвани в продължение на седмица или повече, в една от църковните кули. Принудени да споделят едно легло, една и съща маса, едни и същи прибори, съпрузите са били принудени да си помагат един на друг. В заключение нито една двойка не се е развела по това време в Биертан!

Следобедните часове ще пристигнете в Сигишоара, най-красивият средновековен град в Румъния, който се извисява на върха на горист хълм. В сърцето на града, където се намира например '' Църквата на хълма '' включена в списъка за световно и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. Основан от трансилванските саксонци до река '' Търнава Маре '' през 12-ти век, днешният град, е разположен на мястото на древен римски каструм.

По продължение на укрепленията, девет кули с островърх покрив все още стоят на стража. Най-голяма е известната Часовникова кула (Turnul cu Ceas) с височина от 64 метра, трябва да се види. Градският съвет е бил разположен там до 1556 година, днес в кулата се помещава Историческият музей.
Не далеч от там, на ъгъла на улица "Cositorarilor" се намира къщата, където е роден Влад Цепеш (Дракула) през 1431 г.

Часовниковата кула е един от основните военни паметници в Трансилвания и символ на град Сигишоара. Първоначално, тази сграда е обикновена врата към града; от 14-те кули, построени през 14 – ти век, само 9 все още стоят. В последствие значението ѝ нараства и височината на кулата достига до 64 метра височина на 6 етажа. След пожар, покривът е построен в бароков стил през 1677 година и е забележителен благодарение на четири по-малки кули, разположени във всеки ъгъл.

Дълго време използвана за помещаване офисите на кметството, кулата най-накрая получава своите часовници през 18 век, всеки един с 2,40 метра в диаметър.

Кулата сега помещава музея на град Сигишоара благодарение на различни саксонски дарители. Колекцията, която продължава да се обогатява помага да се допълни историята и идентичността на Сигишоара и Трансилвания.

Другите кули в града, понякога се използват за демонстрации, свързани с дейности, с които те се разпознават. Могат да се дадат като примери: Кула на месарите, Кула на Шивачите или още кула на Кожухарите.

Училищните стълби в Сигишоара са архитектурно бижу, което осигурява достъп до Църквата на хълма, както и до старото училище в центъра на града.

Тази покрита стълба съществува от 1642 година и е построена от общината, за да предпази учениците от лошото време, докато се придвижват до училище. Построено от дърво, много добре поддържано, това стълбище е съставено от 175 стъпала.

Румъния често предлага изненадващи места, солната мина Турда, подземен парк за отдих и развлечения, е най-точното описание за това място.

Под земята на трансилванското плато са разположени солни мини, които подобна на тази в Турда, са експлоатирани от древността. Повече от 13 милиона години, румънската територия се възползва от тропическия климат и пластове сол, натрупани на дъното на морето. Посредством налягането на водата в центъра на платото се образуват извити форми със слоеве от сол. По този начин, частиците по краищата на платото са се повдигнали, и някои, като в Турда, са се появили на повърхността на Земята.

Последователно експлоатирана от римляните, Австро-Унгарската империя и румънското правителство, солната мина не се използва за промишлена дейност от 1932 г. Едва след това, през 1992 г. там се е развил туризма. Първоначално лечебните свойства на солта, са тези, които привличат туристите, но с течение на времето, мината се е превърнала в истински парк включващ плувен басейн, мини голф, боулинг зала, виенско колело, както и амфитеатър, всичко това на десетки метра дълбочина! Всички тези забележителности позволяват на хора с дихателни проблеми да прекарат добре по време на тяхното лечение.

Възможност за разходка.

Дефилето Турда е сред най-впечатляващите геоложки образувания в Румъния и на Балканите. Природен резерват, обявен за такъв през 1938г., който защитава тези клисури, чиято дълбочина достига до 300 метра. Тези стръмни скали, разположени на изток от района на Апусени, са се образували от бързата ерозия на карстовите форми, разположени на запад от град Турда. Образуването на тези клисури е направено от тягата на антиклинала (хълм, подобен на „геологична гънка“), чиято геоложка сила е по-малка от ерозивната сила на река Хасдат, която се е настанила на това място. В резултат на това през годините антиклината продължава да набира височина, като е пресечена от реката, която продължава усърдната си работата, за да предложи този природен обект на посетителите днес. През 3-те километра по проломите от варовикови стени са се образували близо 60 пещери. Флората също е особено разнообразна, тъй като някои специалисти увеличават броя на 1000 растителни вида в единствения периметър на природния резерват.

По този начин проломите на Турда са се превърнали в рай за спортове на открито, където може да карате шейни, практикувате алпинизъм алпинизъм, парапланеризъм и туризъм, които се организират по няколко маршрута.