Това е задължителна забележителност, когато откривате Румъния, точно като Замъка Бран или град Сигишоара, които ще посетите по-късно.

Парламентът е основна забележителност на Букурещ и Румъния, сградата помещава Народното събрание и Сената от 1994г. Неговото строителство започва през 1983г., време, когато комунистическото правителство управлява в Румъния. Чаушеску възлага работата по построяването на сградата на парламента на архитекта Анка Петреску, млада жена на 35 години, за да събере основните институции на румънската комунистическа власт.

За осъществяването на този грандиозен проект, повече от 1/6-та от централната част на града по това време е бил разрушен и около 40 000 души е трябвало да бъдат преместени. По същия начин, в този период на значими проекти, много обществени сгради като църкви е трябвало да бъдат унищожени или преместени в случаите, когато архитектите са  намирали удачно решение.

При необходимост от мрамор по време на строителството е набавян материал от различни кариери в страната и понякога запаса му е бил изчерпван; за играждането са били необходими 1 милион кубически метра мрамор.
След събитията от 1989г. и смъртта на съпрузите Чаушеску, „Народната къща“ (Casa Poporului), както е бил наричан на времето, все още не е завършена. Правителството на Йон Илиеску решава да продължи строителството, то вече струва до 40% от румънския БВП. Това се случва през 1994г., когато румънският парламент се премества окончателно в сградата.

Размерите на парламента са впечатляващи и показват мегаломанията на бившия румънски лидер: 270 м. дължина, 245 м. широчина, 86 м. височина, 92 м. дълбочина (под нивото на земята), на около 1100 части, 330 000 м² жилищна площ, което я прави втората административна сграда в света след Пентагона.

След това ще стигнете до площад Революция, място пазещо спомените случили се преди 25 години.

Площад Революция се намира на Каля Виктореи (Calea Victoriei) северно от Lipscani. Много паметници се намират на това място, сред които: Национален музей на изкуствата, румънският Атенеум, конната статуя на Карол I и още, Централната университетска библиотека в Букурещ.

До 1989г. това място носи името площад Gheorghe Gheorghiu Dej (президент на народна република Румъния през 1961-1965г). През декември 1989г., след протести, които се появяват в град Тимишоара, Чаушеску, след пътуване в Иран, е бил принуден да се върне в Румъния на 20 декември, за да успокои ситуацията. На следващия ден той държи реч от балкона на Централния комитет (намира се на настоящия площад на революцията). По време на речта си тълпата започва да скандира революционни лозунги, Николае Чаушеску изглежда недоверчиво, докато съпругата му призовава за спокойствие.

Президентската двойка бива принудена да избяга с хеликоптер. На север от Букурещ те биват заловени, осъдени (по време на 45-минутен телевизионен процес) и убити. Въпреки напускането на диктатора, сблъсъците са продължили на площад Революция и причиняват близо 600 смъртни случая само в Букурещ.
Много съмнения остават по отношение на събитията от декември 1989г., тъй като няма светлина по много въпроси. Убийството на единственият комунистически лидер изглежда крие големи интереси от бивши членове на ДС (държавни служби), което им е позволило да останат на своите постове в правителството след революцията. По същия начин, много източници сочат поръчки от Русия, властта, на която Чаушеску бе обърнал гръб няколко години по-рано.

В знак на почит към тези, които са се борили за свободата, е издигнат паметник на площада през 2005г. Мемориалът на Възраждането се намира срещу известния балкон, на който могат да прочетат имената на революционерите загиналите за демокрацията.
Този паметник, поради своята цена от 5,6 милиона леи, е създал много противоречиви чувства сред румънското населението. По същата причина, последните протести, които са се провели в Букурещ не са се състояли на това място.

Под замъка се намира манастирът Синая. Ще достигнете до него директно пеша от парка на замъка, за около 5 минути ходене.

Манастирът Синая е построен от благородинка Михай Кантакузино между 1690 – 1695г., след поклонническото му пътуване до планината Синай от където произлиза името на града.

Този манастир дълго време е служил за убежище на преминаващи търговци през долината Прахова.

В манастира, ще намерите две църкви (Biserica Mare и Biserica Mica), музей и гроб на Take Йонеску, румънски политик от началото на 20 век.

Въпреки понесените многобройни вреди през вековете, вратата е била възстановена и сега се смята за символ на града.

Края на следобеда, ще стигнете до Сигишоара, прекрасен средновековен град, където ще прекарате нощта.

Това е най-красивият средновековен град в Румъния, който се извисява на върха на горист хълм. В сърцето на града се намира '' Църквата на хълма '', включена в списъка за световно и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. Основан от трансилванските саксонци до река '' Търнава Маре '' през 12-ти век, днешният град, е разположен на мястото на древен римски каструм.

По продължение на укрепленията, девет кули с островърх покрив все още стоят на стража. Най-голяма е известната Часовникова кула (Turnul cu Ceas) с височина от 64 метра, трябва да се види. Градският съвет е бил разположен там до 1556 година, днес в кулата се помещава Историческият музей.
Не далеч от там, на ъгъла на улица "Cositorarilor" се намира къщата, където е роден Влад Цепеш (Дракула) през 1431 г.

Часовниковата кула е един от основните военни паметници в Трансилвания и символ на град Сигишоара. Първоначално, тази сграда е обикновена врата към града; от 14-те кули, построени през 14 – ти век, само 9 все още стоят. В последствие значението ѝ нараства и височината на кулата достига до 64 метра височина на 6 етажа. След пожар, покривът е построен в бароков стил през 1677 година и е забележителен благодарение на четири по-малки кули, разположени във всеки ъгъл.

Дълго време използвана за помещаване офисите на кметството, кулата най-накрая получава своите часовници през 18 век, всеки един с 2,40 метра в диаметър.

Кулата сега помещава музея на град Сигишоара благодарение на различни саксонски дарители. Колекцията, която продължава да се обогатява помага да се допълни историята и идентичността на Сигишоара и Трансилвания.

Другите кули в града, понякога се използват за демонстрации, свързани с дейности, с които те се разпознават. Могат да се дадат като примери: Кула на месарите, Кула на Шивачите или още кула на Кожухарите.

Училищните стълби в Сигишоара са архитектурно бижу, което осигурява достъп до Църквата на хълма, както и до старото училище в центъра на града.

Тази покрита стълба съществува от 1642 година и е построена от общината, за да предпази учениците от лошото време, докато се придвижват до училище. Построено от дърво, много добре поддържано, това стълбище е съставено от 175 стъпала.

След това този етап също ще ви позволи да направите обиколка в центъра на Трансилвания, в така наречената Секейска земя, поради силното присъствие на унгарски малцинства в тази област. 

Спирка в Корунд е възможност да откриете румънските занаяти на хората по тези земи. Корунд е идеалното място за закупуване на сувенири от страната на Трансилвания.

Село Корунд е известно със своите занаяти и по-специално грънчарското изкуство. Това е идеалното място за закупуване на сувенири от Трансилвания, стоките са уникални, тъй като са създадени от местните. Особеността на корундската керамика е орнаментирането на продуктите: флорални и зооморфни шарки създадени в бяло, кафяво, жълто или дори многоцветни върху вазите, чашите и други купи, направени от грънчарите.
Освен грънчарското изкуство, в Корунд са се заселили много майстори от различни сфери (в частност дървообработването). Докато се разхождате из селото, ще имате възможност да влезете в различните магазини и да пазарувате.

Прайд и неговата слоница са идеалната спирка за уникално преживяване: да прекарате няколко часа на 120 метра под земята. 

Прайд е село в област Харгита, населено главно от сикули (96,91% от хората са били унгарци по произход по време на последното преброяване на населението от 2002г.) Основната забележителност е солна мина, която се намира в близост до селото.
Това село е разположено на източните Карпати в долината малката Търнава.

Солница Прайд е една от най-големите геоложки формации от този тип в Европа. Работата на тази мина е започнала от времето на римското владичество, а по-късно активността се засилва около 1700. С течение на времето, експлоатацията е издълбала големи дупки под земята. В тези кухини е инсталирана форма на микроклимат с постоянна температура от 14-16 ° C, намалена влажност от 70% и по-силно йонизиран въздух поради солта.

Сега солта се използва като основа на спелеотерапия, позволява лечението на заболявания свързани с гласа включително и респираторни. Препоръчително е за тези пациенти да останат около 4 часа на ден в солницата по време на лечението, за да се подобри състоянието им. Предвидени са различни забавления, които позволяват, както на пациентите, така и на туристите да имат развлечения на това място, разположено на 120 метра дълбочина: тенис на маса, детска площадка, приключенски парк, галерия за европейска вина, както и музей за минерали.

Този град с 140,000 жители се намира в Секуйеск (където голяма част от населението е с унгарски произход). Първоначално разположен на левия бряг на река Муреш, сега градът се простира на десния бряг, както и в долината Niraj на юг.

Градът носи името си (което буквално означава пазар край река Муреш) благодарение на разрешението през 1405 г. да се организират панаири и пазари от краля на Унгария. Делът на унгарското население в общата численост на града до голяма степен е ограничено до миналия век (от 86% през 1900 г. до 46% през 2002 г.), главно поради лошите отношения, поддържани между Унгария и режима на Чаушеску през 1990 г. По това време градът е бил на сцената на интензивни сблъсъци между унгарски и румънски младежи завършило с 5 смъртни случая. От тогава, се е завърнало спокойствието между двете нации.

Историческият център на Търгу Муреш е особено богат, там можете да посетите двореца на културата, театъра, дървената църква, Православната синагога, средновековната цитадела и площада на розите в сърцето на историческия център.

След разходка в селото, влезте в укрепената църква, откъдето ще имате по-широк изглед към заобикалящата  ви природа.

Тя е построена между 1486 година и 1524 година и през 1572 година става седалище на саксонската епархия в Трансилвания. Църквата и нейните укрепления все още са добре запазени благодарение на постоянните ремонти; имаме възможността да се възхитим на седемте кули, които опасват църквата и трите крепостни стени, служещи за защита.

Отвътре църквата е забележителна със своята големина и с олтара си, изобразяващ сцени на Дева Мария.

Това място за поклонение разкрива история, отразяваща начина на живот на саксонците през епохата на средновековието: те са измислили съвсем прост метод за предотвратяване на разводите в областта! Този метод е лесен, когато една от двойките в селото искат да се разделят, са заключвани в продължение на седмица или повече, в една от църковните кули. Принудени да споделят едно легло, една и съща маса, едни и същи прибори, съпрузите са били принудени да си помагат един на друг. В заключение нито една двойка не се е развела по това време в Биертан!

След като преминете през Сибиу, не се притеснявайте, тъй като ще го посетите по-късно, ще пристигнете в Маргинимеа Сибиулуи, високопланински регион изпълнен с цветове и традиции.

Маргинимеа Сибиулуи е разположен в югозападната зона на окръг Сибиу с етноложко наследство, уникална култура и архитектура, благодарение на разстоянието от големите градове. Както всички в този регион, произходът на жителите произлиза от саксонците, които са обитавали земите през средновековието. Сега селата тази област са населени в по-голямата си част от румънци съхранили обичаите и традициите на региона. Много често по празниците, могат да се видят местни облечени в традиционната черно-бяла носия с шапка. Също така, тази част от жителите продължават да създават и предават опита си с гравирането на икони върху стъкло.

Региона, разположен в околностите на планина Синдрел, рисува своите прекрасни природни картини в южната му част, където времето сякаш е спряло за пастирите в планината.

Това е основният обект, който всяка година привлича 15 000 туристи и свидетелства за местните занаяти.

Музей P.Zosim Oancea в Сибиел съхранява най-голямата изложба на икони върху стъкло на Трансилвания. Използването на смесица от източни и западни техники, тази хилядолетна техника е въведена в Трансилвания през 1699 година след анексирането на района от империята на Хабсбургите. Това народно творчество е било прието от земеделски производители, чиито произведения красят къщите в целия регион. Основният обект на тези икони остава Дева Мария и Христос.

Създаването на този музей се дължи на отец Зосим през 1969 г., пристигнал в селото пет години по-рано, той решава да развие този занаят, за да го направи разпознаваем сред по – широка аудитория.

Това е пресечната точка между Малкия площад и площад Хует, място изпълнено с легенди, където ви съветваме да казвате само истината !

Мостът на лъжите е построен през 1859 г., за да се улесни преминаването на каруците и пешеходците между малкия площад и площад Huet над проход в горната част на града. Този проход на времето е бил тунел, който е позволявал достъп до крепостта на Сибиу.

Mостът е третият направен от метал, построен в Румъния и най-вероятно последния, който е използван.

Тази конструкция, въпреки относителния архитектурен интерес, е един от акцентите на града заради легендите, свързани с него. Най-честото твърдение е, че мостът има странни реакции - когато някой лъже минавайки по това време през него, той се разклаща, което създава впечатление, че мостът ще се срути и лъжецът ще падне на земята. Друга легенда твърди, че този мост е бил място за среща между военните и дамите от Сибиу; за да постигнат целите си, войниците се кълняли в любов и лоялност към завоеванията си и в крайна сметка никога не се връщали в града. Други легенди разказват още, че името на сданието е свързано с поведението на някои безскрупулни търговци, които са лъгали своите клиенти, за да получат най-добрата цена за стоките си.

Относно изграждането, формата на моста може да ни заинтригува, без да има подпора и козирка, той е бил наречен "Podul culcat" (на румънски: покрит мост) от местните жители. На саксонски диалект думата '' culcat "означава '' лъже '' но и '' лъжа '' ... Този коварна грешка в превода позволява на местните да фантазират за историята на този мост.

Ще трябва да вземете автомобила си отново, за да достигнете до входа на този музей, разположен на 3 километра в посока Решинари. 

Този музей е част от голямото семейство на етнографските музеи, създадени в Централна Европа и Изтока през 20 век. Ако този тип музей предизвиква неоспорим интерес от етнографска гледна точка, важно е да се има предвид, че тези колекции са представени в контекст за укрепване на националната идентичност от страна на правителствата през времето.

Музеят Астра е етнографски музей на открито с големина от  96-хектара, разположен в парк в средата на който има езеро. Това е предпоставка за културна обиколка сред природата, съчетана с добра поддръжка и спокойствие. В своята цялост, в музея, открит през 1967 г., се намират около 300 сгради: къщи, занаятчийски работилници, мелници и преди всичко, нашият фаворит, боулинг! Всички тези конструкции са били демонтирани от различни райони в селото, за да бъдат реконструирани в музея, те се номинират като '' исторически паметници ''.

Следвайки маршрута си ще минете през Езерото Видрару, което е язовирно езеро, създадено през 1965 г. за производство на електроенергия и за предотвратяване на наводнения в долината Арджеш. Езерото е особено внушително по размера си, тъй като обхваща приблизително 893 хектара на дължина от 10,3 км.

Язовирът, с височина над 160 м, е изисквал многобройни финансови и човешки ресурси през 5-те години, през които продължава строителството му.

От този период, Куртя де Арджеш запазва много паметници, построени в чест на войводите на Тара Românească (румънска земя) като манастирската църква или църквата Св. Николай.