Това е зашеметяващ паметник, който можем да открием в Румъния, както и замъка Бран или град Сигишоара, които ще посетите по-късно.

Парламентът е основна забележителност на Букурещ и Румъния, сградата помещава Народното събрание и Сената от 1994г. Неговото строителство започва през 1983г., време, когато комунистическото правителство управлява в Румъния. Чаушеску възлага работата по построяването на сградата на двореца на парламента на архитекта Анка Петреску, млада жена на 35 години, за да събере основните институции на румънската комунистическа власт.

За осъществяването на този грандиозен проект, повече от 1/6-та от централната част на града по това време е бил разрушен и около 40 000 души е трябвало да бъдат преместени. По същия начин, в този период на значими проекти, много обществени сгради като църкви е трябвало да бъдат унищожени или преместени в случаите, когато архитектите са  намирали удачно решение.

При необходимост от мрамор по време на строителството е набавян материал от различни кариери в страната и понякога запаса му е бил изчерпван; за играждането са били необходими 1 милион кубически метра мрамор.
След събитията от 1989г. и смъртта на съпрузите Чаушеску, „Народната къща“ (Casa Poporului), както е бил наричан на времето, все още не е завършена. Правителството на Йон Илиеску решава да продължи строителството, то вече струва до 40% от румънския БВП. Това се случва през 1994г., когато румънският парламент се премества окончателно в сградата.

Размерите на сградата на палата на парламента са впечатляващи и показват мегаломанията на бившия румънски лидер: 270 м. дължина, 245 м. широчина, 86 м. височина, 92 м. дълбочина (под нивото на земята), на около 1100 части, 330 000 м² жилищна площ, което я прави втората административна сграда в света след Пентагона.

След това ще отидете на Площад революция, паметно място на събитията случили се преди 25 години.                                                                     

Площад Революция се намира на Каля Виктореи (Calea Victoriei) северно от Lipscani. Много паметници се намират на това място, сред които: Национален музей на изкуствата, румънският Атенеум, конната статуя на Карол I и още, Централната университетска библиотека в Букурещ.

До 1989г. това място носи името площад Gheorghe Gheorghiu Dej (президент на народна република Румъния през 1961-1965г). През декември 1989г., след протести, които се появяват в град Тимишоара, Чаушеску, след пътуване в Иран, е бил принуден да се върне в Румъния на 20 декември, за да успокои ситуацията. На следващия ден той държи реч от балкона на Централния комитет (намира се на настоящия площад на революцията). По време на речта си тълпата започва да скандира революционни лозунги, Николае Чаушеску изглежда недоверчиво, докато съпругата му призовава за спокойствие.

Президентската двойка бива принудена да избяга с хеликоптер. На север от Букурещ те биват заловени, осъдени (по време на 45-минутен телевизионен процес) и убити. Въпреки напускането на диктатора, сблъсъците са продължили на площад Революция и причиняват близо 600 смъртни случая само в Букурещ.
Много съмнения остават по отношение на събитията от декември 1989г., тъй като няма светлина по много въпроси. Убийството на единственият комунистически лидер изглежда крие големи интереси от бивши членове на ДС (държавни служби), което им е позволило да останат на своите постове в правителството след революцията. По същия начин, много източници сочат поръчки от Русия, властта, на която Чаушеску бе обърнал гръб няколко години по-рано.

В знак на почит към тези, които са се борили за свободата, е издигнат паметник на площада през 2005г. Мемориалът на Възраждането се намира срещу известния балкон, на който могат да прочетат имената на революционерите загиналите за демокрацията.
Този паметник, поради своята цена от 5,6 милиона леи, е създал много противоречиви чувства сред румънското населението. По същата причина, последните протести, които са се провели в Букурещ не са се състояли на това място.

След тези прекрасни посещения ще пристигнете в Брашов, където ще прекарате нощта.

Брашов е един от главните градове в Трансилвания и Румъния, с близо 280 000 жители. Подобно на много градове в Трансилвания той носи официално румънско име, но също така и унгарските имена (Brasso) и немското (Kronstadt), които насочват към саксонския му произход.

Брашов е със статут на префектура, който е разположен в сърцето на Карпатите. Региона на Брашов също е наричан '' Tara Bârsei '' или 'люлка на Земята' '. В близост се намират основните места за различни дейности в планината, като планинския масив Бучеджи, Пятра Краюлуй или Фагараш планина.

Следите от човешко присъствие на територията на Брашов датира от неолита и свидетелстват много векове по-късно, на даки в района. За съжаление, разкопките до голяма степен са били разрушени от комунистическия режим през неговия половин век власт в Румъния. Построени от различни села, днес превърнати в квартали на града, Брашов започва своето развитие през 16-ти век, благодарение на географското си разположение на границата на Влашко и Молдова и на данъчните облекчения.

В следствие от присъединяването на Трансилвания към Румъния, Втората световна война остава място на комунистическия режим. Брашов, град основно от демостранти,  променя името на 08 септември 1950 г. и става "Orasul Сталин", градът на Сталин, по време на процеса на съветизация на Румъния. Комунистическата власт, дори поставя на хълм с изглед към града, надпис "СТАЛИН" с гигантски букви. Септември, след смъртта на грузинския лидер през 1960 г., Брашов възвръща своята идентичност въпреки румънското му име, което се намира на хълма Тампа.

Въпреки понесените многобройни вреди през вековете, вратата е била възстановена и сега се смята за символ на града.

Калните Вулкани са основна туристическа атракция в област Бузъу, от геоложка и живописна гледна точка. Северно от Берка, в хълмове огрявани от слънцето се намират двата обекта ''Големия'' и ''Малкия'' вулкан (Paclele Mari, Paclele Mici) около 3км.

Калните Вулкани не изригват от разтопена лава, а от глина смесена с вода и не представляват опастност за човек. Газовете изригват от дълбочина 3000 метра под земята. Газът се компресира в цепнатините, образувани от разместването на подземните пластове на изток от Карпатите, и така отблъскват елементите, които срещат на повърхността. Глината, която се намира под земята в региона, след това излиза на повърхността на земята и изсъхва почти веднага при контакт с въздуха. Това бързо втвърдяване е позволило създаването на малки вулкани, които днес продължават да растат.

Наблюдаването на Калните Вулкани е наслада! Пред очите ни, газът продължава да се покачва към повърхността, образувайки малки вулкани (около десет метра) както и кръгли езера, повърхност приличаща на лунната.

Прекосявайки Дунава, ще стигнете до района на Добруджа, който включва бреговата линия на Черно море и делтата на Дунав.

Добруджа (Dobrogea – на румънски), често наричана Добрудже на френски език, е историческа област на Румъния, разположена югоизточно в страната на брега на Черно море.

Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България. Този район е източник на много страсти от древността до наши дни. Даките и гърците са били първите, които са инвестирали в тази територия. Последните първоначално са били по тези земи около пети век преди новата ера, в повечето морски градчета в Добруджа, както и в древните крепостни градове, които са разположени чак до делтата на река Дунав. Най-добрите примери от този период са в град Истрия или Арганум близо Журиловка.
След принадлежността ѝ към първата българска държава (7-ми – 10-ти век), Добруджа  става отново византийска до 12-ти век (тя вече е била византийска през 2-ри век преди Христа). След това, османското владичество продължило повече от четири века и регионът претърпял много промени. Добруджа се считала за османска провинция, свободата на поклонение била уважавана, но е било забранено да се изгражда църква по-висока от местната джамия! Намираме много следи от османския период, които включват джамии като Исакча, Mачин и в различни градове по крайбрежието, но и изоставени места като гробища.
През 1878 г., след Руско-турския конфликт, Добруджа е освободена от турско робство, а след това прикрепена от северната си част към румънските земи и на юг към новата българска държава.

През 1913 г. Румъния се възползва от лошата ситуация в България по време на Втората Балканска война, за да им вземат южната част от региона. Тази територия в крайна сметка ще бъде възстановена на българите по време на Втората Световна Война.

Така че, сега румънска Добруджа е територия с 2 области  (Тулча и Констанца, които са и двата най-големи града в региона) от 41 в страната. Цялото румънско крайбрежие се намира в този район, известен със своите плажове, археологически скъпоценности, и разбира се делтата на река Дунав разположена в северната му част. Това е и реката, която бележи западната граница на Добруджа.
Този район е дом на много хора, ако румънците са очевидно по-голямата част, могат да се срещнат също турци, гърци, българи, роми и руснаци липовани.

В момента Добруджа е основна туристическа дестинация на румънци и особено на жителите на Букурещ, които имат лесен  достъп до морските курорти, като Мамая, Костинещи и Вама Веке.

 Това село е едно от отправните точки за круизи в делтата обикновено с Махмудия, Журиловка, но най-вече с Тулча. Селцето е едно от най-големите в делтата, тъй като то обхваща 792 хектара и включва седем села в околностите.

Различни развлекателни дейности се предлагат в селото, като лов, риболов, наблюдение на птици или археологически разкопки на Халмирис.

Този ден ще бъде един от акцентите на вашето пътуване в Румъния с откриването на каналите на делтата.

Репутацията на Делтата на река Дунав се простира отвъд границите на Румъния. Този природен резерват е един от най-големите в Европа, както и един от 631 – те биосферни резервати в света. Той е и единствената делта, която е получила този статут!

Река Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Със своя източник в Шварцвалд, тя преминава последователно през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия и Румъния (добавяйки България, Хърватия, Република Молдова и Украйна, чиито граници са очертани от реката). На височината на град Тулча, Дунав достига равнинните части, разделяща пътя си на три ръкава. От север на юг, Ръкав Килия източва около 58% от общия речен поток, ръкав Сулина 19% и ръкав Свети Георги 23%. Тези ръкави образуват триъгълник до Черно море,  чиито страни са с дължина 80 км. Не размерът делтата ( 23-та делта в света по размери), нито дебита ѝ, а нейните забележителни гледки, флората и фауната правят това място уникално.

Влажните зони на делтата са разположени на 82% от територията на Румъния и 18% в украинска територия, извън ръкав Килия. Този район е най-младият на територията на Румъния, наносите се натрупват по Черноморието само от няколко десетки хиляди години. Това натрупване на наноси формира подземни канали, които се намират нивото на гората Летеа или Гура Портитей източно от езерото Разим. Лагуните са се образували и постепенно са били блокирани от утаените наноси на реката и по този начин делтата е  увеличила площта си в морето. Човек наистина трябва да си даде сметка, че делтата не е точно очертана, тя постоянно напредва към морето, благодарение на приноса на реката. Посредством извършени ремонтни дейности на нивото на Браила и Галати, алувиалните наслагвания достигат по-трудно делтата, която се увеличава по-бавно.

Местният пейзаж е много особен, това е верига от езера, канали, гори и пясъчни дюни, разположени безразборно между трите основни направления. Хората са се научили как да поддържат тази територия, строят села по ръкава на Килия, Сулина и Свети Георги. Основните села са Муригьол, Махмудия, Мила 23, Крисан, Сулина, Свети Георги – на двата южни ръкава на делтата, но също и Журиловка или Саръкьой или по на юг от езерото Разим. Ръкавът на Килия междувременно е почти безлюден, тъй като до него се достига трудно.

В този регион се наблюдава благоприятен климат и географско разположение, което благоприятства развитието на флората и фауната. А по средата между Екватора и Северния полюс, делтата на река Дунав предоставя идеалната спирка за прелетните птици през пролетта и есента. По това време лабиринта от канали се изпълва с колонии от корморани, пеликани, чапли, или орел рибар за по – голяма наслада на орнитолозите. Делтата също е населена с хиляди диви коне, изоставени от селяните по време на комунистическата епоха, те са се размножили, и се завръщат сред дивата природа.

Хората и тяхната култура съставляват съкровището на делтата. Не се живее в делтата на река Дунав, както на всяко друго място по света! Местата трябва да се адаптират към околната среда що се отнася до придвижването на хората или за земеделското им производство. Основните икономически дейности са съсредоточени върху селското стопанство (предимно добитък), често храна и риболов.
Местните хора са много различни, по-голямата част са румънци, разбира се, но и украинци и особено руските липовани ( древна руска общност заселили се в Украйна, в Румъния и някои от тях в Аляска)! Липованците са голямо богатство по делтата, архитектурата им -  в светлосини нюанси и тръстикови покриви бележат пейзажа на делтата, както и религиозни те им празници.
Със средствата за придвижване, допълват пейзажа! По-голямата част от лодките премиват бързо през делтата, а „Lotca – лодка“, традиционни лоповански лодки, все още служат за работата на рибарите по делтата.

Заради цялото си разнообразие и богатство, делтата на Дунава е вписана в листата за световно и културно наследство през 1991 г. от ЮНЕСКО, както и в програмата за Човекът и биосферата, превръщайки я в биосферен резерват (Delta Rezervă Biosferei Dunarii). Биосферният резерват има няколко цели: опазване на околната среда, устойчивото икономическо и социално развитие и изучаването на околната среда, за да опознаем по-добре влиянието на човека върху околната среда. За постигането на тези цели, няколко  приоритетни зони са организирани във всеки резерват: централни ареали, строго защитени от националното законодателство; буферни зони, посветени на устойчивото икономическо развитие и преходни зони, където икономическите дейности могат да се развият по-лесно.

Делтата на Дунава е природно и културно богатство, която буди уважение и ни приканва към опазване на природата!

След това ще пристигнете в Констанца, където ви очакват много посещения и, ако времето позволява, може да поплувате.

Град Констанца на Черно море е вторият по посещаемост в страната, след Букурещ е основната туристическа дестинация в Румъния.

Името на града е дадено от римския император Константин I, на мястото на гръцкото име Томис. Краткото властване на Римската империя над града е довело до развитието му, Томис става все по-важно пристанище в началото на нашата ера. Но характерът маркирал идентичността на града е Овидий, древноримски поет, починал в изгнание в Констанца през 17 година.

От четвърти век след Христа, градът е бил обект на различни атаки и нашествия, които принуждават римляните да го оставят на българите през осми век. До петнадесети век, Констанца преминава последователно през български ръце, римски, татарски, генуезки и власи. Последните получават присъединяването на града и на Добруджа към Влашко през 1389 година, преди да падне под турска власт през 1422 година. Това господство продължило до 1878 г.,  годината на румънската независимост.
Въпреки тези събития, както и режимите на диктатури, които следват в Румъния, Констанца остава един динамичен, развиващ се град, главно заради неговото пристанище и туризма.

Сградата от римски мозайки (Edificiul Roman cu Mozaic) е считана от мнозина като археологическото бижу на град Констанца.

Построена през шести век след Христа по време на царуването на император Константин Велики, сградата е била пристанищно съоръжение за свързване на пристанището с древния град. Различните зали на сградата са служили за търговски дейности и съхраняване на стоки. Залата с мозайката служила за срещи и преговори между търговците и местните органи на времето. Първоначално с мозайка са покрити 2000м² , само 850 все още са запазени.