Сибиу е един от главните градове в Трансилвания (заедно с Брашов и Клуж-Напока). Главно със саксонци, градът е създаден от тях през 12-ти век. Укрепленията са били построени по-късно след татарското нашествие, коeто разрушава града и местните власти решават го опазят от нова инвазия. Градът преживява културен и икономически възход благодарение на географското си положение: Сибиу е кръстопът между между Влахия и Трансилвания, както и между Брашов и Унгария.
По време на комунистическия период, Сибиу е слабо засегнат от архитектурните вкусове на Чаушеску поради своята географска изолация от столицата (пресечната точка за комуникация между Букурещ и Сибиу е долината Олт). Заради богатото си архитектурно наследство и неговото опазване, Сибиу е обявен през 2007 година за европейска столица на културата, годината когато Румъния се присъединява към Европейския съюз. Този статут е важен в историята на града, тъй като са направени много реконстукции в посока процъфтяване на града и развитието на културните събития, които се отбелязват и днес.
Атмосферата в Сибиу наподобява на южен град в Германия, благодарение на своята отдалеченост и привързаността на саксонците до мястото им на живот, градът е съхранил първоначалната си същност.
В историческия център и околностите му, е особено приятно да се правят разходки сред търговските улици криволичещи между различните исторически паметници. Основните обекти, които будят интерес са разположени около централния площад (Piata Mare): по-малкия площад (Piata Mica), площад Huet, Моста на лъжите и Музеят Brukenthal. На юг се намират останките от крепостните стени, които обграждат града и пътя, водещ към зоната Marginimea Sibiului, Музея Astra, етнографският музей на открито представящ различните видове постройки в района.