Със своите повече от 2 милиона жители, Букурещ е административен, икономически и културен център. Разположен в сърцето на голямата равнина Мунтения, до осемнадесети век градът е бил една от резиденциите на владетелите на Влашко и след това става столица на Обединените княжества Влахия и Молдова през 1918г. Обединението на всички територии, населени с румънци (Влашко, Молдова и Трансилвания) играят важна роля в управлението на Букурещ.
Организиран в шест области, това е един зелен град с много паркове и градини, с важни исторически паметници и отправна точка за екскурзии в цялата страна.
На времето панаирен град, през средновековието Букурещ се развива благодарение на своите търговски дейности. Центърът на града, тогава е било място, предоставено на търговци от всички националности, настанени в многобройни кервансараи, част от които все още могат да се видят. Ханул Луи Манук (кервансарай на Манук) или Ханул сю Тей (кeрвансарай на липи) са сред най-добре съхранените.
През деветнадесети и двадесети век, Букурещ често е наричан "Малкият Париж на Балканите", заради подобната архитектура с тази на Париж. По това време градът е важен културен център, където френската култура е заемала специално място. Този псевдоним много рядко се използва днес, тъй като комунистите са оставили трайно своя отпечатък върху облика и, който все още пречи да възвърне някогашния си вид.
За много хора, Букурещ напомня за кървавите събития ''Революцията през 1989'' и диктаторът Николае Чаушеску. Ако е сигурно, че авторитарния режим си е отишъл, румънската столица е ожилена от архитектурните желанията на „ Геният на Карпатите“, с които се реализират някои от най-големите безумия в историята на световния комунизъм.
Архитектурата на Букурещ е белязана от тази комунистическа епоха главно в района около румънския парламент (бившият дворец на Чаушеску), където откриваме повечето официални сгради на града. Това е един от символите на столицата и със своите внушителни размери се нарежда на второ място сред най-големите административни сгради в света.
Малкият Париж на Балканите предлага множество магически места: паркове, градини, очарователни малки църкви, впечатляващи музеи, пазари, базари и улици, които предлагат изумително разнообразие. Места, които не трябва да се пропуснат са: Парламента, Старият Княжески съд (Cuerta Veche), кварталът Липскани (Lipscani), музеят на румънския селянин, триумфалната арка, площадът на революция, румънският Атенеум и музей на румънското село.