Репутацията на Делтата на река Дунав се простира отвъд границите на Румъния. Този природен резерват е един от най-големите в Европа, както и един от 631 – те биосферни резервати в света. Той е и единствената делта, която е получила този статут!

Река Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Със своя източник в Шварцвалд, тя преминава последователно през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия и Румъния (добавяйки България, Хърватия, Република Молдова и Украйна, чиито граници са очертани от реката). На височината на град Тулча, Дунав достига равнинните части, разделяща пътя си на три ръкава. От север на юг, Ръкав Килия източва около 58% от общия речен поток, ръкав Сулина 19% и ръкав Свети Георги 23%. Тези ръкави образуват триъгълник до Черно море,  чиито страни са с дължина 80 км. Не размерът делтата ( 23-та делта в света по размери), нито дебита ѝ, а нейните забележителни гледки, флората и фауната правят това място уникално.

Влажните зони на делтата са разположени на 82% от територията на Румъния и 18% в украинска територия, извън ръкав Килия. Този район е най-младият на територията на Румъния, наносите се натрупват по Черноморието само от няколко десетки хиляди години. Това натрупване на наноси формира подземни канали, които се намират нивото на гората Летеа или Гура Портитей източно от езерото Разим. Лагуните са се образували и постепенно са били блокирани от утаените наноси на реката и по този начин делтата е  увеличила площта си в морето. Човек наистина трябва да си даде сметка, че делтата не е точно очертана, тя постоянно напредва към морето, благодарение на приноса на реката. Посредством извършени ремонтни дейности на нивото на Браила и Галати, алувиалните наслагвания достигат по-трудно делтата, която се увеличава по-бавно.

Местният пейзаж е много особен, това е верига от езера, канали, гори и пясъчни дюни, разположени безразборно между трите основни направления. Хората са се научили как да поддържат тази територия, строят села по ръкава на Килия, Сулина и Свети Георги. Основните села са Муригьол, Махмудия, Мила 23, Крисан, Сулина, Свети Георги – на двата южни ръкава на делтата, но също и Журиловка или Саръкьой или по на юг от езерото Разим. Ръкавът на Килия междувременно е почти безлюден, тъй като до него се достига трудно.

В този регион се наблюдава благоприятен климат и географско разположение, което благоприятства развитието на флората и фауната. А по средата между Екватора и Северния полюс, делтата на река Дунав предоставя идеалната спирка за прелетните птици през пролетта и есента. По това време лабиринта от канали се изпълва с колонии от корморани, пеликани, чапли, или орел рибар за по – голяма наслада на орнитолозите. Делтата също е населена с хиляди диви коне, изоставени от селяните по време на комунистическата епоха, те са се размножили, и се завръщат сред дивата природа.

Хората и тяхната култура съставляват съкровището на делтата. Не се живее в делтата на река Дунав, както на всяко друго място по света! Местата трябва да се адаптират към околната среда що се отнася до придвижването на хората или за земеделското им производство. Основните икономически дейности са съсредоточени върху селското стопанство (предимно добитък), често храна и риболов.
Местните хора са много различни, по-голямата част са румънци, разбира се, но и украинци и особено руските липовани ( древна руска общност заселили се в Украйна, в Румъния и някои от тях в Аляска)! Липованците са голямо богатство по делтата, архитектурата им -  в светлосини нюанси и тръстикови покриви бележат пейзажа на делтата, както и религиозни те им празници.
Със средствата за придвижване, допълват пейзажа! По-голямата част от лодките премиват бързо през делтата, а „Lotca – лодка“, традиционни лоповански лодки, все още служат за работата на рибарите по делтата.

Заради цялото си разнообразие и богатство, делтата на Дунава е вписана в листата за световно и културно наследство през 1991 г. от ЮНЕСКО, както и в програмата за Човекът и биосферата, превръщайки я в биосферен резерват (Delta Rezervă Biosferei Dunarii). Биосферният резерват има няколко цели: опазване на околната среда, устойчивото икономическо и социално развитие и изучаването на околната среда, за да опознаем по-добре влиянието на човека върху околната среда. За постигането на тези цели, няколко  приоритетни зони са организирани във всеки резерват: централни ареали, строго защитени от националното законодателство; буферни зони, посветени на устойчивото икономическо развитие и преходни зони, където икономическите дейности могат да се развият по-лесно.

Делтата на Дунава е природно и културно богатство, която буди уважение и ни приканва към опазване на природата!