Вероятно построен в края на 14-ти век по заповед на деспот Стефан Лазаревич, манастирът Войловица бил многократно разрушен, както и сцена за клане и живи кремации на монасите от османците. През Втората световна война манастирът служи като затвор за патриарха на Сърбия. Обновен през 1980-та година, манастирът, такъв какъвто го виждаме днес, се вписва добре с важните нефтохимически инсталации в близкия град Панчево.
Посветен на архангелите Михаил и Гавраил, манастирската църква е еднокорабна, завършваща в полукръгла апсида и с купол.
През осемнадесети век се добавят магерници към монашеския комплекс, няколко години преди бароковата камбанария, построена през 1836 година.
Изучаването на стенописите на манастира дават възможност да се видят последователните слоеве от ремонтите, които са претърпели. Те са придружени от иконостас от тридесет икони датиращи от XVIII век.
Днес в манастира се помещава общност от монаси.